Плаж

- Нищо не е казала за облеклото ми. - скръсти ръце Нана. - Но дори и отвъд това, което Юки ме помоли да направя, сам забеляза как се държа на предното събиране.

Крисчън поклати невярващо глава.
- Аз съм този, който си тръгна с нея след въпросното събиране. Не намерих нищо необичайно в поведението ѝ. - мъжът присви очи. - Май прекарваш прекалено много време с Лилит напоследък.

Нана извъртя очи.
- Разговаряла съм с Лилит само няколко пъти. И да, виж, съгласна съм, че Юки ме помоли да дразня и двама ви, но не е като да постигнах нещо особено. Тя и отвъд това се държи грубо с мен, по незнайни причини. Точно на нея нищо не съм ѝ сторила.

Чернокосият мъж въздъхна.
- Силиа е добър човек, който не търпи неправди. Ако се е държала студено с теб, вероятно е било заради свързаността ти с Юки. Не бих казал че двете са в особено добри отношения.

- Но аз не съм Юки. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Според мен онази Лилит се държеше много по-зле с нея, отколкото дори съм си представяла.

- Според мен ако забележи, че наистина се разкайваш за поведението си, - той натърти на последните си няколко думи. - останалите вероятно също биха го оценили. Нека сменим темата, дори не съм сигурен защо ти и Лилит продължавате да обсъждате Силиа. Какво смяташ да правиш с тези миди?

- Да се прехранвам с тях? - невярващо отвърна лисицата.

- Ако ги сполети съдбата на онези картофи... - с насмешка продължи Крисчън.

- Ами тогава ще почерпя дъртофелницата с тях. - злорадо продължи Нана. - Пак ще влязат в употреба.

Крисчън въздъхна.
- Силно се нядавам да не планираш наистина да нараниш някого тук. Ще бъде единствено за твое добро.

- Не планирам нищо такова. - невъзмутимо изрече лисицата. - Кошницата май се напълни.

Крисчън знаеше, че Нана няма да успее да сготви мидите, така че не бе сигурен защо въобще ги събираше. Отначало реши, че е претекст, за да го разкара по-бързо, неочаквайки че ще реши да иде с нея. Морските дарове действително се превръщаха в отровни ако бъдат приготвени погрешно, а видът им с Юки не се ли прехранваше с души и енергия така или иначе?!
- Предполагам тези ще са достатъчни. Но... - отново присви очи той. - Ти не се ли хранеше със спиритуална енергия, или както там се нарича?

- Ами хранех се. Но ти и за това ми се караш, та ето на - налага се да се науча да ям човешка храна. - излъга Нана. Планираше наистина да сготви мидите както може, след което да ги предложи на проклетата дъртачка в "знак на помирение". Случилото се с нея след това нямаше да бъде грижа на лисицата.

Крисчън намираше това за прекалено подозрително и истински се радваше, че реши да дойде и да се подиграе на Нана за случилото се преди няколко дни с Марибел. Вероятно щеше да предотврати трагедия.
- Нека не превръщаме вечерята ти в кошмар, предвид картофите. Защо не дойдеш с мен в имението? Разполагаме с професионални готвачи, гарантирам че ще забравиш за прехраната с енергия след като вкусиш от гозбите им. - усмихна се той.

Лисицата прокле отвратителния си късмет.
- Не искам. - отсече тя.

- Но защо? - престори се на изненадан Крисчън. Съмненията му относно намеренията на лисицата току-що се бяха засилили стократно. - Не желая да съм груб, но с очите си видях какво стори с картофите. Довери ми се.

Нана не знаеше как да постъпи. Ако приемеше, щеше просто да си загуби времето. От друга страна, ако откажеше, наемният убиец явно беше започнал да я подозира в нещо.
- Не смятам, че е прилично да идвам с теб там. - скръсти ръце лисицата.

Крисчън се засмя.
- Предвид естеството на свадата ти с милейди Марибел, бях останал с впечатление, че не се интересуваш особено от това какво е "прилично" по тези земи.

Нана изсумтя, сетне извъртя очи.
- Тя е изкуфяла дъртачка, която си няма друга работа. Аз обаче искам да остана тук и да не ми се случва отново това, което преживях във Валдора. Как да си намеря приятели тук, като още от сега не ме харесват, заради теб? Ако онази Силиа разбере, че съм идвала, а тя ще разбере, повярвай ми, още повече ще ме напада. Не, благодаря. - навири нос лисицата.

Наемният убиец продължи да се смее.
- Реакцията на Силиа те притеснява? Не знам с какви впечатления те е оставила Лилит относно нея, но те уверявам, че не би си позволила да те нападне, по каквато и да било причина. От друга страна ако някой тук не те харесва, не съм съвсем убеден, че бих могъл да съм причината. Ти и Лилит имате склонността да обвинявате други за собствените си ментални проблеми.