Плаж

Натаниел наблюдаваше двете жени и се притесняваше, че може да се хванат за гушите скоро. Надяваше се да не се стига до там.

Аша изсумтя.
- Сякаш не знаете. Може там да се среща с Елвира, кой знае. Предпочитате я пред мен. - ядно отвърна принцесата. - Има и логика. Той изчезва, вие заминавате при това на безлюден остров. Сега принц Сандреа ще отиде там, тъй като го посъветвахте да вземе дракон със себе си. Ще постои известно време, уж търсейки Афсол и накрая ще се върне, за да ни съобщи, че го няма. Няма да стане!

Силиа скръсти ръце.
- Ако не си обереш тона и не започнеш да си мериш приказките, върху теб ще си изкарам целия гняв, който съм насъбрала към онези проклети лисици и разни други ненормалници и идиоти. - изсъска Силиа. - Нямах никаква представа, че Афсол е изчезнал. Знам колкото и ти - той отиде на мисия и толкова. Определено не е на безлюдния остров и Сандреа не отива при него.

- Със сигурност. - кимна с глава Аша. - След като Сандреа се върне, вероятно Елвира ще замине, за да "разсее" мислите си след изчезването на Афсол. Не съм дошла тук, за да ме правите на глупачка!

Силиа се засмя.
- То няма как да те правят на глупачка, ако вече си такава. - отвърна принцесата. - И не разбирам какво си се разтревожила точно ти за благосъстоянието на брат ми. Ти си просто някаква част от живота ни, която ще се разкара след година.

- Аз съм неговата съпруга! Между нас може и да няма любов, но аз имам правото да знам какво се случва със съпруга ми и какви ги върши зад гърба ми! Именно заради това няма да позволя да се размотава на безлюден остров с онази Елвира. - извика Аша.

Силиа стисна юмруци.
- Това, което се случва със "съпруга" ти е, че е изчезнал по време на мисия. Не ме интересува дали вярваш или не. - ядно отвърна Силиа. - И да кажем, че теорията ти е вярна, какво ще направиш, че няма да позволиш това? Нищо. Затваряй си устата и си стой на задника, защото съм почти съгласна с предложението на Елвира просто да ви изпепелим с драконите си.
Силиа прибра Хектор и Опал в кошницата, в която ги носеха и тръгна към замъка. Надяваше се Афсол да е жив и здрав и скоро да се върне при тях.

- Какъв ѝ е проблемът? - изсумтя Аша.

- Не съм сигурен, брат ѝ изчезна, притеснена е. - отвърна Натаниел. - Аз ще вървя, госпожо, трябва да видя дали има свободни стаи в таверната.

Аша кимна и си тръгна. Надяваше се Афсол наистина да е изчезнал, а да не е тръгнал да се занимава с онази проклетница Елвира на тайни места.

Нана беше решила да събира миди от океана. За нейна изненада, наемният убиец бе дошъл до къщата ѝ по-рано, подозираше че отново дъртофелницата стои в дъното на всичко.

- Ако се обличаше по подобен начин и в присъствието на милейди Марибел, вероятно нямаше да се налага да идвам отново тук. - с насмешка отбеляза Крисчън.

Лисицата изсумтя.
- Повярвай ми, това как съм облечена няма нищо общо. Пък и не е като да я бях канила. Дръж това. - тя постави в ръцете му кошницата за миди.

- Подозирам, че и двете го правите нарочно. - отвърна Крисчън, разглеждайки празната кошница. Нямаше да събере много. - Не разбирам кому е нужна тази безсмислена вражда.

- Попитай нея. - скръсти ръце Нана, оглеждайки се във водата. Нямаше особено много миди по брега, а и вероятно повечето дори не бяха живи. - Тя е тази, която продължава да ме тормози. Не смятам да се лишавам от и без това малкото топли дни тук.

- Наистина ли не е възможно за теб да проявиш поне малко разбиране? - повдигна вежда Крисчън. Забелязвайки, че лисицата продължава да се мъчи с мидите, той въздъхна и запретна ръкави, бъркайки в студената вода.

Защо аз да съм тази, която трябва да го прави? - намусено отвърна Нана, разглеждайки мидата, която успя да извади. - Тя е тази, която постоянно идва в дома ми и се появява на местата, където съм и аз. Сигурна съм, че ме следи. Вместо да се заяждаш с мен, кажи тези неща на нея!

- Не мисля, че ще има особен ефект. - поклати глава Крисчън, слагайки живите миди, които успяваше да улови в кошницата. - Аз нямам други проблеми с теб, освен това, което с Юки сътворихте.

- Ами ще извиняваш и сигурно ще ми се обидиш, но онази руса жена май си го заслужава. Започвам да разбирам Юки. - все така намусено продължи Нана.

Крисчън вдигна глава и погледна лисицата невярващо.
- За какво говориш? Не ми казвай, че Силиа също е дошла да ти държи сметка за облеклото, защото трудно бих го повярвал. - с насмешка отвърна той.