Плаж

- Не, Алек, не е с мен. Трябваше да остане в Братството. - отвърна Натаниел и тежко въздъхна. - Дойдох, за да ви съобщя нещо притеснително.

- Какво е станало с Афсол? - намеси се Сандреа.

- Беше повикан за мисия. Все още не се е върнал, за да докладва на Братството. Измина твърде много време и вече го обявихме за изчезнал. - отвърна Натаниел. - Алфред изпрати издирвателни отряди, но все още нямаме следи. Изпратиха ме, за да ви съобщя.

- Съпругът ми е изчезнал? - Аша извика от изненада. - Как го допуснахте?

Натаниел се учуди. Афсол не им беше споменавал, че се е оженил. Мъжът се обърна към съпругата на принца.
- Беше нормална мисия, госпожо. Измина обаче твърде много време и вече смятаме, че е изчезнал, затова го търсим. Афсол бързо изпълнява мисиите си, целта беше проучена добре.

- Смятате, че е изчезнал? - изрече Силиа. - Не допускате все още, че е мъртъв?

- Ами според някои в Братството е, не е типично за Афсол да изчезне така. Повечето обаче не желаем да мислим така, затова го търсим.

Силиа тежко въздъхна. Надяваше се Афсол да не е сторил нещо глупаво, беше доста потиснат последно време, бракът му и поведението на Елвира го съсипваха. Тя се обърна към Сандреа.
- Ще го потърсиш ли с тях? Ти можеш да го намериш, знаеш как. - изрече тя. - Вземи и някой дракон със себе си, така поне няма да се притеснявам още повече.

Сандреа въздъхна. Трябваше да се съгласи.
- Разбира се, ще проуча какво става. - отвърна той. - Още тази вечер ще замина, за да го потърся. Обаче Силиа, мислиш ли, че е жив?

Силиа сви устни.
- Надявам се. - изрече тя. - Не губи повече време. Върни се до замъка, вземи някой дракон и отиди да го намериш.

Сандреа кимна и стана от мястото си, сетне се отправи към замъка. Надяваше се Афсол да е решил спонтанно да отиде на почивка, за да се разсее от проблемите си, а не да е загинал или да е отнел живота си.

Аша стана от мястото си и скръсти ръце.
- Много спокойна изглеждате, госпожице. Напълно сигурна ли сте, че нямате представа къде е Афсол?

- Моля? - опули се насреща ѝ Силиа. - Какви ги говориш, по дяволите?

Аша махна с ръка.
- Афсол изчезна, вие наскоро бяхте на изоставен остров. Афсол на острова ли е? - повиши тон Аша. - Каква е следващата ви стъпка? Да заведете онази Елвира там?

Силиа присви очи срещу Аша и остави спящата Опал върху хавлията, сетне се изправи. Тази трябваше да започне да си мери приказките.
- Какво намекваш, Аша? Мислиш, че крия брат си на някакъв остров? - вирна вежда принцесата. - Каква изгода имам от това?

Натаниел наблюдаваше двете жени и се притесняваше, че може да се хванат за гушите скоро. Надяваше се да не се стига до там.

Аша изсумтя.
- Сякаш не знаете. Може там да се среща с Елвира, кой знае. Предпочитате я пред мен. - ядно отвърна принцесата. - Има и логика. Той изчезва, вие заминавате при това на безлюден остров. Сега принц Сандреа ще отиде там, тъй като го посъветвахте да вземе дракон със себе си. Ще постои известно време, уж търсейки Афсол и накрая ще се върне, за да ни съобщи, че го няма. Няма да стане!

Силиа скръсти ръце.
- Ако не си обереш тона и не започнеш да си мериш приказките, върху теб ще си изкарам целия гняв, който съм насъбрала към онези проклети лисици и разни други ненормалници и идиоти. - изсъска Силиа. - Нямах никаква представа, че Афсол е изчезнал. Знам колкото и ти - той отиде на мисия и толкова. Определено не е на безлюдния остров и Сандреа не отива при него.

- Със сигурност. - кимна с глава Аша. - След като Сандреа се върне, вероятно Елвира ще замине, за да "разсее" мислите си след изчезването на Афсол. Не съм дошла тук, за да ме правите на глупачка!

Силиа се засмя.
- То няма как да те правят на глупачка, ако вече си такава. - отвърна принцесата. - И не разбирам какво си се разтревожила точно ти за благосъстоянието на брат ми. Ти си просто някаква част от живота ни, която ще се разкара след година.

- Аз съм неговата съпруга! Между нас може и да няма любов, но аз имам правото да знам какво се случва със съпруга ми и какви ги върши зад гърба ми! Именно заради това няма да позволя да се размотава на безлюден остров с онази Елвира. - извика Аша.

Силиа стисна юмруци.
- Това, което се случва със "съпруга" ти е, че е изчезнал по време на мисия. Не ме интересува дали вярваш или не. - ядно отвърна Силиа. - И да кажем, че теорията ти е вярна, какво ще направиш, че няма да позволиш това? Нищо. Затваряй си устата и си стой на задника, защото съм почти съгласна с предложението на Елвира просто да ви изпепелим с драконите си.
Силиа прибра Хектор и Опал в кошницата, в която ги носеха и тръгна към замъка. Надяваше се Афсол да е жив и здрав и скоро да се върне при тях.

- Какъв ѝ е проблемът? - изсумтя Аша.

- Не съм сигурен, брат ѝ изчезна, притеснена е. - отвърна Натаниел. - Аз ще вървя, госпожо, трябва да видя дали има свободни стаи в таверната.

Аша кимна и си тръгна. Надяваше се Афсол наистина да е изчезнал, а да не е тръгнал да се занимава с онази проклетница Елвира на тайни места.