Плаж

Нана на свой ред се изсмя.
- Не ми пука за човеците по тези земи. Природата ми харесва повече от Валдора, където единствено дишах блестящ прах от крилете на феите. И това ли смяташ да унищожиш?

- Ако се наложи, не би било трудно за мен да доведа бедствия по тези земи. Никога няма да се възстановят от ужаса, който ще ги сполети. - невъзмутимо отвърна демонът. - Не го правя с лошо, единственото което желая е да продължиш да живееш. Затова, нека постигнем компромис. Ще ти разреша да останеш тук, но не се залъгвай, мислейки че няма да бъдеш наблюдавана. Ако преценя, че това място не е подходящо, ще заживееш където ти наредя.

Лисицата въздъхна. Не виждаше защо баща ѝ се тревожи, това място беше напълно безопасно. Да, имаше дракони, но какво от това? Тя беше по-бърза от тях, винаги можеше да им избяга. Човеците също не бяха нищо особено, наемният убиец изглежда не смяташе да използва онова устройство, за да я нарани. Всичко си беше чудесно.
- Добре, съгласна съм. - отвърна тя и отново легна да се припича.

Марибел реши да се разходи по плажа и едва не припадна, когато видя там проклетата курва, на всичкото отгоре беше почти изцяло гола. Имаше и някакъв мъж с нея, сигурно клиент. Старицата нямаше да остави нещата така. Тя побърза да стигне до тях.
- Момиче, ти съвсем прекали! Това е публично място, как смееш да се събличаш тука? Че и да водиш мъже? - крещеше възрастната жена.

Нана отново се надигна, чувайки също толкова познат, но десеторно по-дразнещ глас.
- Госпожо, пак ли Вие? Оставете ме намира! - раздразнено отвърна лисицата.

- Ама как ще те оставям намира? Какво е това нещо? Безобразие! - изкрещя Марибел. - Няма да стане твоята, няма да превърнеш това кралство в бардак. Момче, тебе поне не те ли е срам, ами тука ако минат деца?

Зарган присви очи. Не разбираше защо трябваше да изпитва срам от нещо, все пак той беше създал Нана, изобщо не му правеше впечатление формата, в която се подвизава. Не му харесваше, че някаква човешка жена се осмелява да му повишава тон.
- Ако от тук минат деца, ще станат моя собственост. - невъзмутимо отвърна демонът.

Марибел беше шокирана. Какви извратеняци водеше тук тази долна разпоретина?
- Момче, ти добре ли си? Как ще говориш такива неща, ей сегичка ще извикам гвардията, няма да си позволявате такива неща, една курва няма да разиграва цял Еритос. Няма да го позволя!

Зарган наклони глава встрани. Разбираше добре човешкия език, но не разбираше защо тази жена говори подобни небивалици.
- Дъщеря ми е курва? Не разбирам. - изненадано отвърна той.

Марибел присви очи. Махна очилата си, почисти ги, сетне пак ги сложи. Това не изглеждаше възможно, момчето, което твърдеше, че разпоретината му е дъщеря, не изглеждаше по-възрастен от нея.
- Дъщеря ти? Тази ти е дъщеря? - невярващо попита старицата, сочейки с пръст Нана.

- Мисля че това казах току-що. - все така невъзмутимо продължи демонът. Нана не му беше истинска дъщеря, поради факта, че нито демоните, нито йокай можеха да се възпроизвеждат по познатите за човеците начини, но предвид че я беше създал, предполагаше че терминът е правилен.

Марибел не можеше да повярва на очите си, явно зрението ѝ имаше нужда от преглед отново.
- Щом ти е дъщеря, виж я какво прави! - продължи да крещи старицата. - Може ли такова нещо? Тука всякакви хора минават, тя се е съблякла чисто гола. Всеки ден е тоя тормоз ти казвам, навсякъде вече са вдигнали ръце от нея!

Нана извъртя очи, но се усмихна. Старицата вероятно щеше да разгневи Зарган и той щеше да я убие.

Демонът нямаше никакво намерение да отделя време на някаква човешка жена. След като Нана желаеше да остане тук, човеците щяха да бъдат нейна грижа.
- Това няма никакво значение за мен. - сухо отвърна той, сетне се обърна и си тръгна.

Нана ядно въздъхна. Беше сигурна, че баща ѝ постъпваше така нарочно, задето си беше позволила да му се опълчи.
- Госпожо, както виждате, единствено Вие имате проблем с мен. Вървете си.

- Абе момиче, ти май цялото ти семейство сте побъркани. То с такъв нехаещ баща каква да станеш, освен мръсна курва?! Обличай се веднага да не взема сопата и да те нашаря! Като той няма да те възпитава, аз ще го направя, на стари години!

Нана се изсмя с глас, сетне отново легна да се припича. Ако дъртофелницата посмееше да я докосне, щеше горчиво да съжали.

Марибел тропна с крак и помърмори още малко, но след като видя, че момичето няма никакво намерение да ѝ обръща внимание, се запъти по посока пристанището. Все някой щеше да я чуе!

Силиа дойде на плажа заедно със Сандреа, Хектор и новата котка - Опал. Принцесата обаче негодуваше, тъй като Аша се домъкна заедно с тях. Тя постла кърпата си на брега и отиде да си направи коктейл. Реши да си приготви "Леден чай", за да успокои нервите си.

Докато Силиа най-необезпокоявано си приготвяше коктейл, Сандреа се опитваше да разтърве двете котки, които не пропуснаха възможност да започнат да се бият.

Силиа се върна при останалите и седна на хавлията си, сетне отпи голяма глътка от коктейла си. Тя се скара няколко пъти на Хектор и взе Опал в ръцете си. Малката котка започна да мърка доволно в скута на стопанката си, а Хектор седна срещу Силиа и гневно тупаше с опашка по пясъка.

Натаниел се бе отбил до замъка на Афсол и разбра, че господарите са излезли на разходка по плажа. Мъжът се отправи натам и си отдъхна, когато ги завари. Трябваше да им поднесе новините относно Афсол. Той се доближи до тях.
- Здравейте. - изрече и бегло се усмихна.

Силиа чу познатия глас на Натаниел и се обърна към него, сетне започна да се оглежда за онзи досадник Алек.
- Сам ли си? Мъжката Далия не е ли с теб?

- Мъжката Далия? - учуди се Натаниел. Не разбираше за какво става въпрос.

- Алек. - въздъхна Силиа. - Само той липсва ми липсва тук.