Плаж

- Ами нормално за нея. Както ти казах, нея такива работи не я интересуват. Прави се на мила и състрадателна, но е такава само когато касае нея лично. Естествено, че би те виждала като пречка, дори и да си била болна. Все пак само на нея ѝ е разрешено да бъде ранена и болна, не би приела слугата да помага на други.

- Определено не звучи като добър човек, благодаря, че ме предупредихте! - усмихна се Нана. Нямаше никаква представа дали думите на тази жена са истина, но така или иначе щеше да ги използва срещу русокосата жена. Тя се върна при наемния убиец.

- Тъпа пикла... - ядно въздъхна Далия. - Кой знае какви драми е забъркала пак, така и не се научи това проклето същество.

Крисчън надигна глава, забелязвайки, че лисицата се приближава към него, но не каза нищо.

- Мале, мале, мале... - тихо измрънка под носа си Нана. - Явно добре те подредих, ще се наложи да ти върна малко спиритуална енергия скоро. Ти така дори и да говориш не можеш и става прекалено подозрително.

Крисчън просто кимна в знак на съгласие, макар и да не знаеше с какво точно се съгласява.

- Ужас... - тихо въздъхна Нана и нарисува един символ с показалеца си, сетне започна да прехвърля спиритуална енергия обратно към мъжа пред себе си. Трябваше все пак да внимава, ако му дадеше прекалено много, можеше да се освободи от влиянието на хипнозата ѝ, така че спря малко преди това да се случи.

Крисчън внезапно се почувства доста по-добре. Той погледна жената пред себе си, нямайки представа, че именно тя бе източникът на несгодите му напоследък.
- Защо сме на плажа в Еритос? - изненадано попита той.

- Защо да не сме? Шефът Ви ни доведе всички тук, пак ли не си спомняте? - скръсти ръце Нана.

- Арус, разбира се... Трябваше да се досетя. - тихо се изсмя мъжът. - Съжалявам, не съм сигурен защо напоследък имам проблеми с паметта, явно възрастта ми вече си казва думата.

- Не сте толкова стар, престанете. - отвърна лисицата и се засмя. - Но признавам, че се държите странно, притесних се за Вас одеве.

- Не съм сигурен какво съм сторил, но сега съм по-добре, благодаря. - отвърна Крисчън. - Сигурна ли си, че това е практично за плуване? - с насмешка огледа банския костюм на лисицата.

- Не планирам да пробвам. - невъзмутимо отвърна Нана. - Лисиците не обичаме да плуваме.

- Звучи като загуба на време да ходите на плаж в такъв случай... - засмя се наемният убиец.

- Дойдох, защото шефът Ви настоя да го придружите, а не ми се струвахте съвсем в кондиция. - отвърна жената.

- Ясно. Предполагам това - той посочи към банския костюм на Нана. - също е било негова идея?

- Беше моя идея, но ако толкова много дразня очите Ви, ще се преоблека, щом така искате. - престори се на обидена Нана.

Крисчън се засмя.
- Не, не, няма нужда да правиш нещо подобно. Просто познавайки невероятния си "шеф", исках да се уверя, че не те е принудил да направиш нещо, което не желаеш.

"Сякаш някаква човешка мижитурка би могла да стори това." Помисли си Нана, но не позволи на изражението ѝ да издаде истинските ѝ чувства по въпроса.
- Той се държи мило с мен, за разлика от някои други хора по тези земи... - въздъхна лисицата.

- Не се и съмнявам. - тихо се засмя Крисчън. - Някои други? Далия? Просто не ѝ обръщай внимание, уви, няма оправия с нея, опасявам се.