Плаж

- Далия? Запознах се с нея днес, но нямам предвид нея. На предното събиране, което пожелахте да посетим, една русокоса жена на име Силиа се държа отвратително с мен. - лисицата наведе глава, трябваше да си придаде тъжен и изплашен вид.

Поради прекалено малкото енергия, която имаше на онова събиране, Крисчън не си спомняше почти нищо от него.
- Силиа не е такъв човек. Познавам я добре, не се тревожи, няма да те оскърби.

- Но тя вече го стори... - тихо отвърна лисицата. - Държа ми сметка за това, че съм оцеляла болестта си, дори си позволи да държи сметка и на Вас, за това че ме спасихте. Наистина ли не помните?

Крисчън беше доста озадачен. Силиа, която познаваше, никога не би се държала по подобен начин с друго невинно същество.
- Съжалявам, не съм сигурен какво ме прихваща напоследък, но наистина не си спомням да съм разговарял с нея на онова събиране. Тя обоснова ли поведението си? Просто ми е трудно да повярвам, че би казала подобни неща.

- Не, ни най-малко. - отрицателно поклати глава Нана. - Още откакто се запознах с нея, тя започна да обижда Юки, твърдейки че е зла. Заклевам се, не съм си позволила да я нагрубя, просто ѝ казах, че познавам Юки отдавна и гарантирам, че е добра. Когато ѝ казах това, тя сякаш полудя. Започна да ме обижда, потърси сметка и на Вас за това, че сте ми спасили живота. Никой досега не се е държал по подобен начин с мен!

- Силиа и Юки не са в особено добри отношения, това е истина, но няма причина да напада другиго заради това. Ако всичко това е истина, съм доста изненадан.

- Нямаше да Ви го казвам, ако не беше. - отвърна Нана. - Ако не вярвате на мен, попитайте онази червенокоса жена... мисля че спомена, че се казва Лилит. Тя беше там и видя всичко!

Крисчън се засмя.
- Не съм сигурен, че разговор с Лилит би ми помогнал особено да разбера какво се е случило. - отвърна той.

- Тя присъстваше и видя как се държа онази жена с мен. - отвърна лисицата. - Ако не желаете да разговаряте с нея, винаги можете да повярвате на мен. Нямам причина да Ви лъжа, аз дори не я познавам.

- Не съм казал, че не ти вярвам. - отвърна наемният убиец. - Но искам да чуя и нейната версия, следващият път, когато има събиране в Еритос ще отидем и ще разговарям с нея.

- Разбира се! - кимна лисицата. Така или иначе хипнозата нямаше да му позволи да прави каквото си иска. - Аз също искам единствено това! Искам да съм в добри отношения с хората тук, изглеждат интересни.

Арус изпи и втората си чаша уиски и реши, че е време да се прибират. Погледна и към Крис, който вече беше станал на краката си, знаеше си че този плаж е добра идея, особено след като видя прекрасното облекло на новата приятелка на бодигарда си.

Беатрис въздъхна. Трябваше в някакъв момент да говори с онази Лилит, беше ѝ обещала тройка, преди да се прибере в дома си и не искаше да изглежда сякаш не си държи на думата, макар и да не изгаряше от желание да спи с друга жена.

- Е, изглежда шефът ти смята да си тръгва. Ще се връщаме ли с тях? - усмихна се тя.

- Не. - отсече Крисчън. - Спомних си, че не желая да деля един дом с Лилит. Ще останем тук, докато имаме възможност да присъстваме на събиране с останалите.

Лисицата се учуди. Дали пък не му беше дала прекалено много спиритуална енергия? Откъде-накъде си позволяваше да ѝ говори така?!
- Но... Аз тук нямам дом, господине.

- Имам няколко имота в покрайнините на това кралство, макар и обикновено да ги използвам с други цели. Ще отидем в някой от тях. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

- Имате жилища тук? Но... онази жена, Далия, каза че сте слуга?! - престори се на разсеяна Нана. Знаеше добре, че наемните убийци припечелват значителни суми.

- Не съм слуга. - отвърна Крисчън. - Както казах, думите на Далия нямат почти никаква стойност за каквото и да било. Работя за Арус, защото сме приятели.

Лисицата кимна, така или иначе не се интересуваше особено от живота на този.