Плаж

- Професията ѝ? - изненадано отвърна лисицата. Нямаше никаква представа какво е решила да работи Юки. - Съжалявам, не съм сигурна за какво говорите.

Арус наклони въпросително глава.
- Не си куртизанка? Бих могъл да се обзаложа... Предвид избора на бански костюм. - засмя се той. - Отново, не оставай с впечатление, че се оплаквам, даже напротив.

Нана присви очи. Наистина беше избрала доста разголен бански костюм, но това също беше нарочно. Предположи, че след като ще идват в Еритос, могат да се натъкнат някъде на онази Силиа.

- Не съм сигурен за каква професия говорите, но ако намеквате че съм проститутка - не съм. Не знам какво работи Юки, двете сме приятелки отдавна, не се познаваме от това кралство.

- Както казах, изобщо не се оплаквам. - засмя се Арус и отиде да си налее още уиски. Надяваше се тази да е по-благосклонна от Юки за в бъдеще.

Нана се приближи до Далия, така или иначе именно с нея искаше да разговаря.
- Здравейте, не съм сигурна, че се познаваме, аз съм Нана. - усмихна се лисицата.

- Далия. - сухо отвърна жената. Не разбираше какво иска новата курва на слугата. - Вече се познаваме.

Нана не се обезкуражи от студеното отношение на тази жена. Трябваше да се сближи с нея на всяка цена, ако се налагаше, щеше да използва силите си и върху нея.
- Радвам се да се запознаем! Всъщност, дочух разговора Ви с онази жена от по-рано... Не желаех да подслушвам, но аз също имам проблем с това момиче... Силиа.

Далия присви очи.
- То кой ли няма проблем с тази долна пикла? Изобщо не ме учудва. Какво е станало?

Нана се престори на загрижена.
- И аз не съм особено сигурна. Запознах се с нея наскоро, на едно събиране в това кралство. Първо започна да обижда Юки, твърдейки, че е зла, после се опита да държи сметка на господин Крисчън, защото е спасил живота ми. Държа се ужасно с мен, макар че изобщо не ме познава.

Далия изсумтя.
- Ами ще свикнеш. Тя се държи така с всички, които не я боготворят и не ѝ се вживяват в мелодрамите. Работата е там, че това момиче е изключително подмолно. Ако не е център на внимание се озлобява много, съветвам те да внимаваш с нея. Позволявала си е дори да ме напада физически, абсолютна варварка!

Нана изобщо не се притесняваше, че тази Силиа може да реши да я нападне, това би било доста глупаво от нейна страна, предвид че беше човек. Трябваше обаче да продължи да се преструва на разтревожена от думите на другата жена.
- Но това звучи ужасно! Мен не си е позволявала да ме напада, но не съм сигурна дали нямаше да го стори. Защо го прави? Не разбирам...

- Нали току що ти казах, иска всички събирания да се въртят около дразнещата ѝ особа. Ако не се случи от самосебе си, си измисля някакви проблеми, инсценира си отвличания, за да може да е единственото, за което всички останали говорят.

- Добре, но твърдите, че целта ѝ е да накара всички да я съжаляват, нали така? Какво би ме накарало да я съжаля, ако още от запознанството ни се държи толкова зле? Не разбирам каква е тактиката ѝ, ако е такава, каквато я описвате.

- При теб е различно. - раздразнено въздъхна Далия. - Ти си красива жена, която се навърта около слугата. Тя е доста глупава и е влюбена в него, така че не можеш да очакваш нормално отношение, особено след като в нейните очи ти вероятно си пречка, за това той да обръща внимание само и единствено на нея.

Нана въздъхна.
- Не се "навъртам" и дори не знаех, че е слуга! - отсече Нана. Никой от останалите не трябваше да разбира, че всичко е било план на Юки. - Господин Крисчън просто ми помогна, когато страдах от рядка болест, но тя и за това се разсърди, не разбирам как може да е толкова коравосърдечна!

- Ами нормално за нея. Както ти казах, нея такива работи не я интересуват. Прави се на мила и състрадателна, но е такава само когато касае нея лично. Естествено, че би те виждала като пречка, дори и да си била болна. Все пак само на нея ѝ е разрешено да бъде ранена и болна, не би приела слугата да помага на други.

- Определено не звучи като добър човек, благодаря, че ме предупредихте! - усмихна се Нана. Нямаше никаква представа дали думите на тази жена са истина, но така или иначе щеше да ги използва срещу русокосата жена. Тя се върна при наемния убиец.

- Тъпа пикла... - ядно въздъхна Далия. - Кой знае какви драми е забъркала пак, така и не се научи това проклето същество.

Крисчън надигна глава, забелязвайки, че лисицата се приближава към него, но не каза нищо.

- Мале, мале, мале... - тихо измрънка под носа си Нана. - Явно добре те подредих, ще се наложи да ти върна малко спиритуална енергия скоро. Ти така дори и да говориш не можеш и става прекалено подозрително.

Крисчън просто кимна в знак на съгласие, макар и да не знаеше с какво точно се съгласява.

- Ужас... - тихо въздъхна Нана и нарисува един символ с показалеца си, сетне започна да прехвърля спиритуална енергия обратно към мъжа пред себе си. Трябваше все пак да внимава, ако му дадеше прекалено много, можеше да се освободи от влиянието на хипнозата ѝ, така че спря малко преди това да се случи.

Крисчън внезапно се почувства доста по-добре. Той погледна жената пред себе си, нямайки представа, че именно тя бе източникът на несгодите му напоследък.
- Защо сме на плажа в Еритос? - изненадано попита той.

- Защо да не сме? Шефът Ви ни доведе всички тук, пак ли не си спомняте? - скръсти ръце Нана.

- Арус, разбира се... Трябваше да се досетя. - тихо се изсмя мъжът. - Съжалявам, не съм сигурен защо напоследък имам проблеми с паметта, явно възрастта ми вече си казва думата.