Плаж

Силиа се върна при останалите и седна на хавлията си, сетне отпи голяма глътка от коктейла си. Тя се скара няколко пъти на Хектор и взе Опал в ръцете си. Малката котка започна да мърка доволно в скута на стопанката си, а Хектор седна срещу Силиа и гневно тупаше с опашка по пясъка.

Натаниел се бе отбил до замъка на Афсол и разбра, че господарите са излезли на разходка по плажа. Мъжът се отправи натам и си отдъхна, когато ги завари. Трябваше да им поднесе новините относно Афсол. Той се доближи до тях.
- Здравейте. - изрече и бегло се усмихна.

Силиа чу познатия глас на Натаниел и се обърна към него, сетне започна да се оглежда за онзи досадник Алек.
- Сам ли си? Мъжката Далия не е ли с теб?

- Мъжката Далия? - учуди се Натаниел. Не разбираше за какво става въпрос.

- Алек. - въздъхна Силиа. - Само той липсва ми липсва тук.

- Не, Алек, не е с мен. Трябваше да остане в Братството. - отвърна Натаниел и тежко въздъхна. - Дойдох, за да ви съобщя нещо притеснително.

- Какво е станало с Афсол? - намеси се Сандреа.

- Беше повикан за мисия. Все още не се е върнал, за да докладва на Братството. Измина твърде много време и вече го обявихме за изчезнал. - отвърна Натаниел. - Алфред изпрати издирвателни отряди, но все още нямаме следи. Изпратиха ме, за да ви съобщя.

- Съпругът ми е изчезнал? - Аша извика от изненада. - Как го допуснахте?

Натаниел се учуди. Афсол не им беше споменавал, че се е оженил. Мъжът се обърна към съпругата на принца.
- Беше нормална мисия, госпожо. Измина обаче твърде много време и вече смятаме, че е изчезнал, затова го търсим. Афсол бързо изпълнява мисиите си, целта беше проучена добре.

- Смятате, че е изчезнал? - изрече Силиа. - Не допускате все още, че е мъртъв?

- Ами според някои в Братството е, не е типично за Афсол да изчезне така. Повечето обаче не желаем да мислим така, затова го търсим.

Силиа тежко въздъхна. Надяваше се Афсол да не е сторил нещо глупаво, беше доста потиснат последно време, бракът му и поведението на Елвира го съсипваха. Тя се обърна към Сандреа.
- Ще го потърсиш ли с тях? Ти можеш да го намериш, знаеш как. - изрече тя. - Вземи и някой дракон със себе си, така поне няма да се притеснявам още повече.

Сандреа въздъхна. Трябваше да се съгласи.
- Разбира се, ще проуча какво става. - отвърна той. - Още тази вечер ще замина, за да го потърся. Обаче Силиа, мислиш ли, че е жив?

Силиа сви устни.
- Надявам се. - изрече тя. - Не губи повече време. Върни се до замъка, вземи някой дракон и отиди да го намериш.

Сандреа кимна и стана от мястото си, сетне се отправи към замъка. Надяваше се Афсол да е решил спонтанно да отиде на почивка, за да се разсее от проблемите си, а не да е загинал или да е отнел живота си.

Аша стана от мястото си и скръсти ръце.
- Много спокойна изглеждате, госпожице. Напълно сигурна ли сте, че нямате представа къде е Афсол?

- Моля? - опули се насреща ѝ Силиа. - Какви ги говориш, по дяволите?

Аша махна с ръка.
- Афсол изчезна, вие наскоро бяхте на изоставен остров. Афсол на острова ли е? - повиши тон Аша. - Каква е следващата ви стъпка? Да заведете онази Елвира там?

Силиа присви очи срещу Аша и остави спящата Опал върху хавлията, сетне се изправи. Тази трябваше да започне да си мери приказките.
- Какво намекваш, Аша? Мислиш, че крия брат си на някакъв остров? - вирна вежда принцесата. - Каква изгода имам от това?