Плаж

Нана беше решила да събира миди от океана. За нейна изненада, наемният убиец бе дошъл до къщата ѝ по-рано, подозираше че отново дъртофелницата стои в дъното на всичко.

- Ако се обличаше по подобен начин и в присъствието на милейди Марибел, вероятно нямаше да се налага да идвам отново тук. - с насмешка отбеляза Крисчън.

Лисицата изсумтя.
- Повярвай ми, това как съм облечена няма нищо общо. Пък и не е като да я бях канила. Дръж това. - тя постави в ръцете му кошницата за миди.

- Подозирам, че и двете го правите нарочно. - отвърна Крисчън, разглеждайки празната кошница. Нямаше да събере много. - Не разбирам кому е нужна тази безсмислена вражда.

- Попитай нея. - скръсти ръце Нана, оглеждайки се във водата. Нямаше особено много миди по брега, а и вероятно повечето дори не бяха живи. - Тя е тази, която продължава да ме тормози. Не смятам да се лишавам от и без това малкото топли дни тук.

- Наистина ли не е възможно за теб да проявиш поне малко разбиране? - повдигна вежда Крисчън. Забелязвайки, че лисицата продължава да се мъчи с мидите, той въздъхна и запретна ръкави, бъркайки в студената вода.

Защо аз да съм тази, която трябва да го прави? - намусено отвърна Нана, разглеждайки мидата, която успя да извади. - Тя е тази, която постоянно идва в дома ми и се появява на местата, където съм и аз. Сигурна съм, че ме следи. Вместо да се заяждаш с мен, кажи тези неща на нея!

- Не мисля, че ще има особен ефект. - поклати глава Крисчън, слагайки живите миди, които успяваше да улови в кошницата. - Аз нямам други проблеми с теб, освен това, което с Юки сътворихте.

- Ами ще извиняваш и сигурно ще ми се обидиш, но онази руса жена май си го заслужава. Започвам да разбирам Юки. - все така намусено продължи Нана.

Крисчън вдигна глава и погледна лисицата невярващо.
- За какво говориш? Не ми казвай, че Силиа също е дошла да ти държи сметка за облеклото, защото трудно бих го повярвал. - с насмешка отвърна той.

- Нищо не е казала за облеклото ми. - скръсти ръце Нана. - Но дори и отвъд това, което Юки ме помоли да направя, сам забеляза как се държа на предното събиране.

Крисчън поклати невярващо глава.
- Аз съм този, който си тръгна с нея след въпросното събиране. Не намерих нищо необичайно в поведението ѝ. - мъжът присви очи. - Май прекарваш прекалено много време с Лилит напоследък.

Нана извъртя очи.
- Разговаряла съм с Лилит само няколко пъти. И да, виж, съгласна съм, че Юки ме помоли да дразня и двама ви, но не е като да постигнах нещо особено. Тя и отвъд това се държи грубо с мен, по незнайни причини. Точно на нея нищо не съм ѝ сторила.

Чернокосият мъж въздъхна.
- Силиа е добър човек, който не търпи неправди. Ако се е държала студено с теб, вероятно е било заради свързаността ти с Юки. Не бих казал че двете са в особено добри отношения.

- Но аз не съм Юки. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Според мен онази Лилит се държеше много по-зле с нея, отколкото дори съм си представяла.

- Според мен ако забележи, че наистина се разкайваш за поведението си, - той натърти на последните си няколко думи. - останалите вероятно също биха го оценили. Нека сменим темата, дори не съм сигурен защо ти и Лилит продължавате да обсъждате Силиа. Какво смяташ да правиш с тези миди?

- Да се прехранвам с тях? - невярващо отвърна лисицата.

- Ако ги сполети съдбата на онези картофи... - с насмешка продължи Крисчън.

- Ами тогава ще почерпя дъртофелницата с тях. - злорадо продължи Нана. - Пак ще влязат в употреба.

Крисчън въздъхна.
- Силно се нядавам да не планираш наистина да нараниш някого тук. Ще бъде единствено за твое добро.

- Не планирам нищо такова. - невъзмутимо изрече лисицата. - Кошницата май се напълни.

Крисчън знаеше, че Нана няма да успее да сготви мидите, така че не бе сигурен защо въобще ги събираше. Отначало реши, че е претекст, за да го разкара по-бързо, неочаквайки че ще реши да иде с нея. Морските дарове действително се превръщаха в отровни ако бъдат приготвени погрешно, а видът им с Юки не се ли прехранваше с души и енергия така или иначе?!
- Предполагам тези ще са достатъчни. Но... - отново присви очи той. - Ти не се ли хранеше със спиритуална енергия, или както там се нарича?

- Ами хранех се. Но ти и за това ми се караш, та ето на - налага се да се науча да ям човешка храна. - излъга Нана. Планираше наистина да сготви мидите както може, след което да ги предложи на проклетата дъртачка в "знак на помирение". Случилото се с нея след това нямаше да бъде грижа на лисицата.

Крисчън намираше това за прекалено подозрително и истински се радваше, че реши да дойде и да се подиграе на Нана за случилото се преди няколко дни с Марибел. Вероятно щеше да предотврати трагедия.
- Нека не превръщаме вечерята ти в кошмар, предвид картофите. Защо не дойдеш с мен в имението? Разполагаме с професионални готвачи, гарантирам че ще забравиш за прехраната с енергия след като вкусиш от гозбите им. - усмихна се той.

Лисицата прокле отвратителния си късмет.
- Не искам. - отсече тя.