Плаж

Лисицата скръсти ръце.
- Обиждаш ме, но настояваш да вечерям с теб в дома ти? Не съм аз тази с менталните проблеми. - повиши тон Нана. Надяваше се, че ще го откаже и ще я пусне да се прибере, заедно с мидите.

Крисчън сви рамене.
- Никога не настоявам за нищо. - невинно отвърна той. - Смятах единствено, че би желала да се нахраниш днес, вместо да се взираш тъжно в провалената си вечеря.

Нана въздъхна отново. Дори и да се съгласеше, дъртата пак можеше да си го получи друг ден, не е като да я спасеше за дълго.
- Добре. Но ако онази Силиа реши да ми се прави на интересна за това, ти ще се оправяш с нея. - начумерено отвърна лисицата.

- Не се притеснявай за това. Ела. - Крисчън взе кошницата и двамата се запътиха към пристанището, където беше акостирал корабът на Арус. От тук насетне трябваше да счита, че Марибел вероятно е в опасност, трябваше да измисли начин как да предотврати смъртта на горката старица, без да му се налага постоянно да идва в Еритос.

Силиа и Елвира бяха решили да се възползват от хубавия ден и да дойдат на плажа. Двете разбира се, бяха пияни, типично за тях през последните дни. Силиа даже се бе върнала до замъка си и бе заплашила Розан да ѝ даде два от бонбоните, с които се друсаше от време на време. Тези поне не причиняваха пристрастяване, та никой нямаше да ѝ пили на главата.
- Ето, единият е за теб. - изрече Силиа и подаде бонбона на Елвира.

- Благодаря! - изрече Елвира и взе бонбона от Силиа, сетне го изяде. - Не е гаден на вкус, поне това. Сигурна ли си, че ще сме добре след това?

Силиа се усмихна.
- Може би. Не съм го приемала след алкохол. - изрече принцесата. - Знам обаче, че не пристрастява, което е най-хубавото, защото не желая отново да минавам през същата помия.

Елвира въздъхна. Беше ѝ весело все още, но трябваше да повдигнат и някои сериозни теми.
- Дължа ти извинение. Толкова исках да бъдеш заедно с Крисчън. - изрече тя, отново въздъхвайки. - Не съм сигурна дали е правилно вече.

Силиа сви рамене.
- Има ли значение? Вече не мога да разбера какво му става, нито мога да намеря логика в действията му. - въздъхна принцесата. - Не съм влизала в цветарница в Кросфайър Муунлайт, но преди цветята не бяха над осемстотин милиона.

Елвира си пое дълбоко дъх.
- Не, не са по толкова.

Силиа отново бе започнала да се дразни.
- Не искам да звуча като някаква отчаяна курва, дето иска подаръци, но да подариш къща на някаква почти непозната? Не мога да разбера защо. - ядно въздъхна принцесата. - И аз ли трябва да започна да се държа лошо с него, за да заслужа нещо?

Елвира се изсмя.
- Не разбрах последното. Какво искаш да кажеш с това?

- Като се замислиш... Юки постави живота му в опасност няколко пъти, пращаше го на разни мисии и като цяло не се държи добре с него, той ѝ подари диаманти. Лилит е пълна ненормалница и иска да измисли начин, с който да го вкара в леглото си, той я покани в имението на Арус. И Нана... Позната на Юки, беше му източвала енергията известно време, влезе в животите ни с цел да ни скара или нещо подобно, той ѝ подари имение за осемстотин милиона. - изсъска Силиа. - Аз какво да направя? Вече не мога да разбера нищо.

Елвира плесна с ръце.
- Не прави нищо. Бих те посъветвала да бягаш надалеч, ако имаше как. - изрече жената. - Само ще страдаш повече и ненужно, ако продължаваш така.

Силиа въздъхна.
- Е, ясно ми е вече, че надали някога ще бъда повече от секс играчка, но чак пък толкова. - изрече принцесата. - И за съжаление, няма как да се откажа от него. Мисля, че и преди съм ти казвала, че дори и да намеря мъж, който света да свали в краката ми и да ме обича повече от всичко на този свят, няма да го искам. Просто защото няма да е сторено от Крис. Божества, това е едно от най-ужасните чувства на земята.

- Съжалявам, че ти се налага да преминаваш през това, Силиа. - въздъхна Елвира. - Ти си добра жена, твърде добра мен ако питаш, жалко че почти никой не го оценява. Други не биха стояли кротко, когато са научили, че любимият им е купил къща за някаква жена, а на тях самите дори цветя не подарява.

- Разбира се, това ме дразни изключително много, но мога само да си представям какво ще ми чуят ушите, ако си отворя устата. - въздъхна Силиа. - Нито съм ги дала аз тези пари, нито имам връзка с него, че да му държа сметка. Дано не съжалява за избора си, друго не бих могла да кажа.

Елвира въздъхна.
- Не ми се обиждай, но дано грешиш за това, че си напълно влюбена в Крисчън. Може би това е някакъв вид подготовка за истинската любов, която някога ще срещнеш.

Силиа горчиво се усмихна. Донякъде би било хубаво, но знаеше, че това не е така и никога няма да бъде.
- Не е така, тъй като това означава шанс за щастлив живот, а на мен такъв никога няма да ми бъде даден. - изрече тъжно принцесата, сетне се засмя. - Дори и така да е, следващият в когото вече наистина ще се влюбя ще е някакъв ненормалник като Конър. Би било подходящо за мен.

Елвира нямаше представа какво да каже на Силиа. Тя доскоро също вярваше, че умее да преценя хората, но уви, Афсол ѝ бе показал, че грам не я бива в това.
- Не съм сигурна какво да те посъветвам. - изрече маркизата. - Може да оставиш времето да подреди нещата.