Плаж

Крисчън се успя да се сдържи и се изсмя с глас.
- Не мога да ти помогна с друго, освен със съвет. Насочи се към комедията, имаш сигурно бъдеще. - през смях отвърна той. - Не злорадстваше ли съвсем доскоро относно бедността на всички тук? Как днес вече станаха несправедливо богати, спрямо теб?

Силиа тихо се изсмя. Направо се трудела всеки ден неоправданата лисичка. Сама си беше избрала да си ляга с някакви хора, кой ѝ беше виновен? 

- За щастие не съм чул подобни слухове и определено смятам, че преувеличаваш леко, относно горкото момиче. - засмя се Арус.

Андромеда приближи Евдемия.
- Някои от присъстващите не съм виждала. Онзи елф там, онзи мъж до Конър, тези две жени-лисици. Всички ли са от Еритос? 

Елвира присви очи.
- Ти виждал ли си на какво прилича, Арус? Или веднага си я продал, щом е попаднала при теб? Тя ме стряскаше абсолютно всеки ден! 

- Някои от тях продължават да са бедни, разбира се, вероятно го заслужават. - скръсти ръце Нана. - След като не искаш да ми помогнеш, тогава поне ми дай злато. Все още нямам слуги. - въздъхна лисицата.

- Повечето от тях са. Елфът е Халон, мъжът до Конър е Блейд и двамата са женени. - засмя се Евдемия и посочи Юки. - Това е Юки, тя живее тук, а другата лисица е Нана, тя живее в южното кралство. 

- Разбира се, че съм я виждал. - отвърна Арус. - Предупредих те още тогава за външния ѝ вид, вие с тъмния елф наистина имате странни разбирания за вършене на бизнес по тези земи. Той също знаеше, че Маида е елф още от самото начало.

Крисчън продължи да се смее.
- Защо бих направил подобно нещо?

"Много интересно къде отиват парите от клиентите ти.", помисли си Силиа. Тази или беше най-тъпото същество и си харчеше парите наляво-надясно или нямаше толкова клиенти, което си беше изненадващо. 

- Не ме интересува Конър. Тогава ми трябваше робиня да върши работата из замъка, иначе нямаше да я взема. - изсумтя Елвира. - Това не променя факта, че прилича на чучело. 

- Заради всичко, което се наложи да преживея, заради теб, как защо? - невъзмутимо отвърна лисицата. 

- Ай, горката Зола. - въздъхна Арус и изцъка няколко пъти с език.

Елвира скръсти ръце.
- Не виждам причина да я горкосваш. Живее си съвсем нормално. 

- Съветвам те да прекарваш по-малко време с Лилит и повече сред нормални хора. Може би ще откриеш истинския си бизнес нюх тогава. - подигравателно отвърна мъжът.

- Тук си права. Можеше да е много по-зле. - той хвърли притеснен поглед към коняря, който изглежда танцуваше гол с коня си.

- По-добре да прекарвам време с Лилит, отколкото с разни неблагодарници и скъперници. - скръсти ръце Нана.

"Ще открие тя.", изсмя се Силиа. Принцесата поклати глава и отпи от коктейла си. Крисчън нямаше да се дърпа дълго и накрая щеше да ѝ наеме проклетите слуги. Все пак, двамата имаха странни отношения. 

- В така поставената ситуация не виждам причина тогава защо именно Лилит да не ти помогне в новото бизнес начинание? - продължи да се подиграва Крисчън. - А защо не пробваш да я помолиш да ти наеме и слуги?

- Случили са се промени, докато ме е нямало, което е нормално, разбира се. Някой път трябва да ми дойдеш на гости и да ми разкажеш повече. 

- Защо да занимавам горката Лилит с подобно нещо? Тя си има свои дела, за които да се грижи. - нацупи се Нана.

Евдемия кимна.
- Разбира се. - отвърна тя. 

"Да, да изнасилва хора и да надува главите на други с глупостите си.", помисли си Силиа и отпи от коктейла си. 

- Единствените дела, които горката Лилит води са съдебни. - през смях отвърна Крисчън.

Лилит се доближи до двамата.
"Това са пълни глупости.", изрече тя.