Плаж

Каво са зачуди ама са пляска главата ама стана крушка.
- Але булче ти ангелката ли си ве мале мале булче ко са та бастисали ве напрао са та прайли да дъвчиш тебешира ве. - адски каза Каво и са кръсти. 

Лилит се засмя.
"Не съм се съгласявала да наемам слуги на когото и да е, нямам такова злато.", отвърна тя. "Не виждам обаче на теб какво ти пречи, не е като да не можеш да си го позволиш. Все пак ѝ купи дом за осемстотин милиона.", напомни тя нарочно. 

- Това си беше за тогава. - невъзмутимо отвърна Крисчън и сви рамене. - Вече не се чувствам толкова щедър. 

Андромеда не разбра и половината от нещата, които каза Каво.
- Не знам за какво точно говориш, но да, преминах през редица ужасни неща и вече изглеждам така. Няма какво да се направи. 

Силиа отиде да вземе коктейла си. Разбира се, че Крисчън просто говореше така. Съвсем скоро щеше да достигне новината, че е наел и слуги за скъпата лисица. 

Каво говори.
- Але ангелке ше опрайм нещата ве с кончо ше ти харижем два буркана конска плюнка да са мажиш за благодат ше ставаш здрава и добра очи коси чеп сичко расте. - обясливо каза Каво.

- Това би ме зарадвало изключително много, но ще разбера, когато пожелаеш да си тръгнеш. - въздъхна Афсол. 

Андромеда поклати глава.
- Съжалявам, няма да помогне особено. Не е като да не съм пробвала различни неща вече. - отвърна тя. - Все едно, благодаря за предложената помощ.

Каво са натъжи и са разплака че ангелката тъй са си напрайли пача от нея.

Елвира отпи от сока си.
- Не си го навивай на пръста, подмазвач такъв, няма да стане. 

- Жалко. - сви рамене Афсол. 

"Тя нищо не ти е направила. Не разбирам защо се държиш така.", изрече жената. "Аз като ти казвам, че отношенията с госпожица Явно-Не-Толкова-Дърво ти влияят зле, ти не ми вярваш."

- Нищо не ми е направила? - невярващо повтори Крисчън. - Вероятно цялата вечер не би ми стигнала, ако започна да изброявам. Наскоро заради нея ме прегази карета. - подигра се той.

- Това беше в играта. Плюс това ти си го изпроси. - скръсти ръце Нана.

Силиа се засмя.
- А в другата се ожени за някаква старица. 

Лилит беше изненадана.
"Какви игри?" 

- Изглежда особата ми е доста неоправдана и в игрите, както се вижда. - засмя се Крисчън, чувайки и думите на Силиа, сетне се обърна към Лилит. - Арус имаше блестящата идея да ни покани в къщата на Нана, за да разиграваме истории. Беше грешка да позволяваме на Нана и Арус да водят въпросните истории. 

- Напротив, моята история си беше страхотна, с прекрасна поука. - възрази лисицата.

Лилит беше изненадана и се обърна към Арус.
"Поканил си госпожица Дърво, но си забравил за мен? Бях ти под ръка." 

Арус се приближи до Лилит, почти шепнейки в ухото ѝ.
- Съжалявам, просто смятах, че ще е забавно да видя реакцията ѝ, когато я поканя в къщата на лисичката. Нямаше да дойде, ако те бях предупредил. Следващия път обезателно.

"И каква беше реакцията ѝ?", прошепна на свой ред тя.

- Треперя от страх какво би се случило, ако ти си там, или още по-зле, ако водиш историята. - отвърна Крисчън, не чувайки думите на Арус.

Силиа извъртя очи, сякаш не ѝ беше ясно, че говореха за нея. Принцесата отпи от коктейла си. 

- Изненадващо скучна. - въздъхна търговецът. - Двете дори не се скараха, но за сметка на това си го изкарах върху Крис с историята.

Лилит се обърна към Крисчън.
"Предвид, че е просто игра, нищо особено не би се случило. Не е като да е истина.", отвърна жената. 
Тя отново се обърна към Арус и продължи да шепне:
"Интересно наистина."