Търсене
869 поста в „Къщата на Арус“
- Не е в твой интерес да продължаваш да споменаваш Пейтън, струва ми се. - невъзмутимо отвърна Крисчън, обръщайки се към лисицата. - Дори и да беше човек, с чийто характер да не бях съгласен, нямам спомен да съм го нагру…
"Не разбирам защо имаш проблем само с мен, предвид нещата, които Далия и Нана казаха за нея, но добре. Макар и мъртва, продължава да те държи под въздействието си, срамота."
- Разбира се, а онзи Пейтън? Защо можеше да коментираш неговата смърт, а сега, когато става въпрос за нея, внезапно това се превръща в проблем?
- Нали знаеш, че не е уместно да се коментират мъртвите с лошо? - отвърна Крисчън. - Така или иначе твърденията ти никога не са били верни, след като нея вече я няма, не намирам причина да продължавам да бъда слушател на…
"Това, че я няма, няма да промени фактите."
- Наистина не смятам, че това е уместно, Лилит. - въздъхна Крисчън. - Предполагам можеш да прекратиш тези подмятания, след като вече нямаш мишена за тях.
- Аз също не смятам, че е редно да правя подобно нещо. - намеси се и Нана, чувайки думите на Далия. - С нея никога не сме били в добри отношения, тя ме мразеше, не виждам защо да се виждам с нея. Не виждам и какъв е смис…
Лилит махна с ръка. "Е, то така става като отказваш да се виждаш с други. Ако знаеше как да се забавлява, бая неща можеше да има зад гърба си."
- Мен не ме бройте за подобна простотия. Нямам наклонности към трупове, още по-малко този на тъпата пикла. Хич даже не искам да я виждам, само ще ми кажете дали наистина е умряла, информацията за това ми стига. - присви …
- Разбира се. - кимна Крисчън. - Силиа беше наша близка, макар и напоследък да не бяхме в добри отношения, не бих си простил, ако не си взема последно довиждане с нея. Наистина жалко, предвид всичко, през което ѝ се нало…
Арус взе бележката и също я прочете. Трудно му беше да повярва, че повече няма да видят Силиа. Макар и на моменти момичето да беше странно, определено не му се искаше да ѝ се случва нищо лошо. - Тук също така пише, че мо…
Слугата нямаше представа как да отвърне. Не можеше и да откаже подобна щедрост. - Благодаря Ви, господарке. - поклони се той дълбоко.
- Дано да е истина в такъв случай. - обърна се тя и се усмихна на слугата, доставил бележката. Той също не можеше да повярва на внезапната промяна в настроението на господарката. - Още утре сутрин ще получиш чувал със зл…
- Аз също съм сигурен, че не би сторила подобно нещо, нито би изпратила тук телеграма с подобна шега. - отвърна Крисчън. Наистина беше жалко, Силиа беше толкова млада, бе преживяла толкова много, нещата тъкмо бяха започн…
"Изглежда странно и е, но мисля, че написаното е истина. Дори и да търси мелодрама, не мисля, че чак би си инсценирала смъртта.", изрече Лилит.
Силиа вече не знаеше защо бе решила да остане на това място.
- Сигурно дори и на брат ѝ му е писнало от мелодрамите ѝ. Който и да я е убил, е свършил добро дело за цялото кралство. - повтори думите на държанката Далия.
- Дали е умряла сама, или са я убили, каква е разликата? Когато научихме за изчезването на онзи Пейтън нещо-си, интересуваше ли ни дали сам се е загубил, или някой го е убил? Макар че който и да го е убил, е свършил добр…
- В бележката не пишеше просто, че Силиа е починала. Специфично беше упоменато, че е била убита. Тя имаше онази огърлица, а и беше в дома на брат си, намирам това за крайно невероятно. Дори и да предположа, че тъмният ел…
- Кое му е чак толкова странното? - скръсти ръце лисицата. - Умряла е, човеци като вас умират всеки ден. Какво повече може да се направи?
- Повечето от нас познавахме и харесвахме Силиа, разбира се, че е редно да бъдем уведомени. - отвърна Крисчън. - Но... Въпреки всичко това е странно.
- И сега какво? Защо държат да уведомят тази къща, че Силиа е умряла? Какво се очаква да направят жителите тук? - Нана знаеше, че Силиа отдавна не живее в това имение.
- Ако е истина, ще е наистина доста жалко. - със замислен вид отвърна Арус. - Защо такива неправди се случват на такива красиви жени? Боговете наистина са несправедливи! - с престорена тъга изхлипа той. Разбира се, съчув…
Силиа извъртя очи. - Защото някога съм го правила.