Търсене

- След като няма да съм там, не съм сигурен в каква опасност би могла да бъдеш. - отвърна Крисчън. - Ще имаш силите си, а и както казах, ще ти дам достатъчно злато, за да не бъдеш лесна мишена за... местното население. И…

- Аха. Тоест не желаеш да излагаш себе си на опасност, но е внезапно безпроблемно, когато става въпрос за мен?

Крисчън знаеше, че Нана обича лукс и скъпоценности, така че несъмнено щеше да успее да я убеди да провери съмненията му. - Съжалявам, не желаех да звучи така. Докато говорех по-рано, внезапно се усетих, че в Шиера несъмн…

Нана присви очи. - Защо внезапно реши да си толкова щедър? Не съм сигурна, че ми мислиш доброто.

Крисчън се сети нещо. - А случайно да ти се ходи в Шиера? - усмихна се той. - На мои разноски.

- Нямам представа. - невъзмутимо отвърна лисицата. - След таверната определено не искам и да знам.

Крисчън поклати глава в отрицание. - Не смятам, че е възможно. Доколкото го познавам, е ужасно стиснат скъперник. - засмя се той. - Не бих могъл да предположа и кой влиятелен чужденец би познавал Силиа и мен и би решил д…

- Ами тогава наистина не знам. - сви рамене лисицата. - Онзи луд коняр? Но той се занимава с някаква елфка, не ми се вярва да се интересува толкова от скъпоценната ти Силиа и още по-малко от теб.

Крисчън се изсмя с глас. - Поздравления, според мен можеш да промениш занаята си. Комедията определено доста ти спори. Но... За съжаление силно се съмнявам да е толкова просто, а и познавайки Лилит, целта щях да бъда аз,…

- А защо направо да не съм аз? - обидено отвърна Нана. - Не намесвай Лилит в това, сигурна съм, че няма нищо общо! Тя е една от малкото здравомислещи в онова кралство, не ми се струва възможно.

- Хм. - сви устни наемният убиец. - Може и да си права. Приятелката ти Лилит се държеше доста подозрително в последно време, с нейните... таланти, не би било трудно да се сдобие със сребърен прах, ако това пожелае.

- Защо въобще смяташ, че е мъж? Това... нещо, което не разбрах твърде добре, я е накарало да вижда теб, но какво гарантира, че истинския извършител не е жена?

- Би трябвало да е лесно, след като тук не търсим бедняк. Проблемът е, че аз също не откривам никого с подобни средства там. Възможно ли е да е чужденец и да е напуснал кралството вече? Но в такъв случай би било още по-т…

- И как ще стане това? - невярващо го изгледа жената. - Заради теб нямам сили, не съм особено природно умна, нито познавам повечето бедняци от Еритос, за да направя предположение.

- Алчността на вида ви всеки ден ме изумява. - с насмешка отвърна Крисчън. - Нека ти върна жеста в такъв случай, помогни ми да разплета тази история и ще те освободя от така неприятното си присъствие.

- Едното трудно можеше да се нарече къща. - недоволстваше лисицата. - А тази е хубава, но някак очаквах да живея в нея сама, а не да я деля с теб.

- Нима? - засмя се отново Крисчън. - Единствената жена си досега, на която съм подарявал не една, а цели две къщи. В очите на останалите вероятно те ценя прекалено много. Въпреки, че се оплакваш от лошото ми държание пос…

- Тоест избираш да ме тормозиш, защото знаеш, че няма как да ти отвърна? Изглежда репутацията ти в това кралство е напълно погрешна! - обидено отсече Нана.

- Трениран съм да знам как да избирам битките си. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- И какво от това? Просто исках да знаеш, че мога да ти помогна. - скръсти ръце лисицата. - Юки може същите неща, в пъти по-силна е от мен и мижавия ти талисман няма да спре нейните сили, ако реши да стори каквото и да б…

- Съвсем неотдавна сама се хвалеше с нещата, на които си способна. Как бих могъл да подложа невинните жители на Кросфайър Муунлайт на това, знаейки че може да не бъде проблем? - засмя се Крисчън. - Казвал съм го и преди,…

- Не виждам единствено на какво се дължи двойния ти стандарт. - продължи Нана. - Притесняваш се, че ще нападна онази Силиа? Така като я гледам, няма нужда да го правя, изглежда има доста желаещи да ѝ навредят. Макар и да…

- Щом сама не виждаш проблема в това, което каза току-що, нямам какво да ти кажа.

- Например, не разбирам защо след всичките ми усилия да ти докажа, че съм добронамерена, продължаваш да не ми вярваш. - намуси се Нана. - Държиш се ужасно с мен, винаги мога да си отмъстя по много начини, но не го правя.…

- Изключено. - отсече мъжът. - Наистина не съм сигурен какво в това отношение не разбираш.