Търсене

Афсол изсумтя и удари стената. Стисна очи от болка, сетне изстена. Чудесно му вървеше. Щеше ли да си оправи отношенията с Елвира изобщо? Той реши да остане тук още малко, след което щеше да се върне при останалите.

После погледна към останалите. Кратка пауза. — Е. Отпи от коктейла си. — Това беше преживяване. Погледът му се спря върху Розан. Тя поне изглеждаше като човек, способен да проведе разговор без да включва коне, пениси или…

- Ти чуваш ли се? Убиваш хора, защото не се харесват на други хора, но когато става въпрос за теб, това не може да се приложи? - изсумтя жената. - Няма да ти дам време. Не ме интересуват чувствата ти, ако изобщо са истин…

Афсол въздъхна. - Защото не мисля, че го заслужават. - отвърна принцът. - Не можем да убиваме всички само защото ни поставят в ситуации, които не ни харесват. Моля те само за още време.

Елвира донякъде разбираше, но не напълно. - И идеята просто да ги изпепелиш с дракони не ти е хрумнала, защото?

След още няколко минути наблюдение на крясъци, караници и Каво, Лиреа стигна до много просто заключение: Тя вече беше твърде трезва за това място. Тихо остави почти празната си чаша на една от масите и прокара ръка през …

Афсол прехапа устна, сетне ядно въздъхна. - Щом толкова искаш да знаеш... - изрече той. - Когато получихме писмо, че той ще идва да ни посети, Силиа избяга в Калабрия. Когато баща ми дойде, той ми каза какво ще се случи.…

Каво си зе кончото и каза бай на мацките кат минаваши покрай курвата и са изпърдя на главата да си знай. Каво си тури камъка отдоло и залетя.

Крисчън въздъхна. Предполагаше, че каквото и да е намислил Арус, вероятно всичките негативи от действията му, щяха да рефлектират върху него.

- Криеш неща от мен! - изрече жената. - Като например причината да сключиш този брак с тази жена. С какво баща ти върза ръцете ти?

- В момента не мога. Наистина не разбирам защо се държиш така. Всичко, което ти казвам е самата истина.

- Да разкараш тази жена, може би? - вирна вежди Елвира, сетне махна с ръка. - Остави, няма да го направиш.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка. - Какво искаш да направя?

Силиа извъртя очи. Защо не се бе върнала в Еритос, а трябваше да седи тук? Тя отиде да допълни чашата си.

Арус продължи да се усмихва. - Прекрасно, радвам се да чуя, че и двамата се съгласихте! - Крис не можеше да му откаже наистина, в крайна сметка щеше да махне с ръка и да помогне с организацията, вероятно.

- Да, ние сме даже по-зле. - изсъска Елвира. - Обаче, отново има логика. Женените мъже винаги казват онова, което любовницата иска да чуе и накрая пак се връщат при милите си съпруги. За тях любовницата винаги е втора сл…

Крисчън за пореден път тази вечер се плесна по челото. Ако това парти щеше да бъде лесно за организация, Арус никога нямаше да си помисли да преотстъпи "честта" на него. Вероятно пак беше измислил нещо. - А аз не съм съг…

- Няма смисъл да използваш репликите, които си чувала от тях срещу мен. Въпреки че никога няма да престане да ми бъде чудно какво толкова искат от теб. Не е като на някого да му пука особено за теб, или пък някой от бедн…

- Моля те, не говори така за себе си. - въздъхна Афсол. - Ние не сме в подобна ситуация.

- Тогава си затваряй устата. - изрече Силиа.

Нана не искаше да изпусне възможността да спечели лесно злато. - Аз съм съгласна! Ще помогна. - отвърна лисицата.

Елвира скръсти ръце. - И вместо да я изпратиш във вилата си или на майната ѝ, реши да изгониш мен? - повиши тон тя. - Много добре се държиш с жената, в която уж си влюбен. Но нормално, те женените така постъпват с глупав…

- За разлика от теб, аз не съм глупачка. Кой знае колко от "враговете" ти се спотаяват около тази къща, дебнейки те. Не бих рискувала да се прибера сама, може да вземат да ме отвлекат. - с подигравателен тон продължи Дал…

- Изходът е натам, противна краво. - изрече Силиа е посочи към пътя. - Пътят до имението на Арус не е много дълъг, ще се оправиш.

- Защо се налага и аз да участвам в това? Не съм по тези работи, както знаеш. Предпочитам да присъствам на приеми, не да ги организирам.