Търсене

Силас се бе върнал с Ейда и Аша използва момента, за да преброи златото, което кучката беше изкарала. Принцесата се разгневи, когато установи, че е със сто по-малко от предния ден. Тя го прибра в малкия си сандък, в койт…

Силиа нищо не каза. Тя извади свитъка от кутията и го разгъна. Разгледа чертежа, както го беше пожелала и вече нямаше търпение да види новия си дом.

- Дано до тогава да размислиш. - въздъхна Сандреа и се отправи към стаята си.

Силиа реши да игнорира първото му изречение. Колкото и да си говореха, пак изпадаха в един и същ омагьосан кръг. - Няма да е готова скоро. Трябва Клеодора да ги води и връща, а това е доста време за пътуване. - въздъхна …

Сандреа въздъхна. Нямаше представа какво да ѝ каже. - Предполагам, че не си говорите, както трябва, за да се случват подобни неща между вас. - сви рамене той. - Решението ти е малко крайно, но ще го осъзнаеш след време. …

- Между нас винаги ще има недоразумения. - тежко въздъхна Силиа. - Да си се занимава с уникалния лисугер Нана, аз се изморих вече.

- С Крисчън ли е свързано? Понякога започваш да мислиш за крайности, когато стане някакво недоразумение между вас.

- Не, няма. - отвърна принцесата. - Казах ти, че просто не ми се занимава с хора повече, а ако продължа да стоя тук, това несъмнено ще продължава да се случва. Не се тревожи, Клеодора ще е винаги до мен и засега съм нами…

- Добре, но сега искаш да заминеш на безлюден остров. Има ли нещо, което прикриваш, Силиа?

- Елвира сама предложи да се прибере тук и аз уважих желанието ѝ. Аз също реших да се прибера, защото бяхте започнали да ми липсвате. - сви рамене Силиа.

Сандреа не можеше да я разбере. - Добре, не мога да се преструвам, че разбирам. Силиа, с Елвира да не се скарахте? Заради това ли се прибрахте в Еритос?

- На този, който си харесах не е опасно. С Клеодора обиколихме горите, когато бяхме там. Нямаше нито един див звяр, което означава, че ще съм добре. - изрече Силиа. - То даже по-добре да се занимаваш с диви зверове, вмес…

Сандреа се изсмя, макар и да не му беше особено смешно. Не разбираше какво ѝ се бе случило, че искаше да се мести отново. - Има толкова много различни раси. Може сред тях да си намериш приятели. - изрече той, сетне израж…

- Как така защо? - скръсти ръце Силиа, след като прибра свитъка в една кутия с нейни документи. - Нямам намерение да се занимавам с хора повече.

- Чертеж на къща на безлюден остров? - невярващо попита Сандреа. - Защо?

Силиа тежко въздъхна. Колкото и да ѝ се искаше някога да държеше и подобен свитък в ръцете си, знаеше, че това никога няма да се случи. - Не, батко, не е това. - отвърна тя. - Това е чертеж на къщата ми. Трябваше да гово…

Сандреа сбърчи вежди. - Брачно свидетелство за теб и Крисчън? Кажи, че не е това.

Силиа погледна към свитъка в ръцете си и широко се усмихна. - Това е сбъдването на една моя мечта. - изрече тя.

- Какво става, Силиа? - полюбопитства Сандреа. - Какво е това в ръцете ти?

Силиа се прибра радостна в замъка на Афсол. Никой не можеше да ѝ развали настроението. Най-сетне щеше да получи едно от нещата, които иска. Тя отиде в библиотеката и завари Сандреа вътре. - Добър вечер, батко. - изрече п…

Аша се доближи до проклетницата, но почти мигновено се отдръпна. - Иу, тези върху теб ли са уринирали? Вониш ужасно! - погнусена изрече Аша и закри уста с ръка. - Следващият път се постарай повече, кучко, за да платят на…

Ейда беше бясна, но нямаше какво да каже. Тя взе роклята си от земята и я навлече върху себе си. Надяваше се Аша да се разкара.

Аша погледна Ейда и леко се отврати, сетне се засмя. Тялото на кучката беше в синини и охлузвания. На места имаше морави петна от смучки и следи от зъби. Имаше и някое друго изгаряне от цигара, може би. - Добре са те под…

Ейда тежко въздъхна. Не разбираше какво иска тази луда. Жената се изправи и съблече дрехите си.

Аша забеляза, че Ейда се промъква покрай тях и с бързи крачки стигна до нея, сетне заби пръстите си в предмишницата ѝ. - О, не си познала, проклетнице. - изсъска тя. - Върви! Принцесата я поведе към стаята на Ейда, сетне…