Търсене

Ейда реши да не слуша глупостите на тези двамата. Беше подлагана на какво ли не от Силас, но онези мъже в Шиера бяха още по-отвратителни. Момичето ги подмина и тръгна към стаята си.

Силас поклати глава. - Не, все още не. Ще ми трябва още злато. Може би ще се наложи да я продам още няколко пъти. Не се тревожи, скоро всичко ще бъде наред. - усмихна се отново принцът.

- Е, успя ли да купиш отварата? - радостно попита Аша.

Силас беше завел Ейда в Шиера за първата ѝ оргия с някакви изроди. Не му пукаше какво са я правили, забавляваше го, че идиотката изглеждаше съсипана след като я освободиха. Двамата влязоха в замъка и принцът широко се ус…

Силас се върна в стаята си и строши една чаша в стената. Беше бесен. Не знаеше дали Аша щеше да получи първа отварите, но определено щеше да ги използва върху друга скъпа за Афсол жена.

Афсол кимна и двамата с Аша последваха Силиа. Принцът реши да премести Аша в стая близо до неговата. Той нареди на робите си веднага да се заемат със задачата.

- Ще видим. - въздъхна Силиа. - Нека влизаме вътре.

- Дано си вземе поука и спре. - въздъхна Афсол.

Силиа не беше видяла какво се бе случило между Аша и Силас. - Той я тормози? Извинявам се, прибързах с изводите си. - изрече принцесата.

Афсол се намръщи. - Сил, моля те, не говори така. И на мен ми се щеше да можеше някой да те спаси от чудовището, което бях спрямо теб преди време. - въздъхна той. - Не мога да позволя на Силас да се държи така с нея.

Силиа бе дочула някакви викове отвън и реши да провери какво става. Размина се със Силас отвън и забеляза Афсол и Аша доста близо един до друг. - О, ти сериозно ли? - въздъхна принцесата. - Защо се месиш в семейните им о…

Силас си пое дъх и сведе глава. - Съжалявам, че изпуснах нервите си по този начин, Аша. Не бях прав. - смотолеви принцът и реши да се оттегли.

Афсол тежко въздъхна. - Той те тормози, Аша. Наранява те физически, осъзнаваш ли това? Това е толкова грешно. - изрече принцът. - Не мога да позволя да се случва подобно нещо, докато си тук. Не и под покрива на дома ми!

Аша хвана Афсол за ръкава на ризата. - Не, моля ви, недейте. - изрече тя. - Той е прав, аз наистина се самозабравям на това място. Признавам, че ми харесва да не живея в страх за последствията от действията, думите и жел…

- Ти си този, който се самозабравя. Не знам как е в Милбърн, но тук жените са свободни същества. - изсъска Афсол и погледна Аша, сетне въздъхна. - Първият път си затворих очите, но този път не мога. Афсол отново върна по…

Силас изплю малко кръв и погледна Аша. - Тя се самозабравя на това място. - изрече накрая. - Нищо не съм ѝ сторил, напомнях ѝ, че не трябва да се мисли за свободна жена.

Афсол се бе запътил към спалнята си, когато забеляза, че отвън Силас и хванал Аша за гърлото. Този път нямаше да замълчи. Този трябваше да си научи мястото. Принцът хукна към входната врата, след което стигна беседката и…

Силас рязко се изправи от мястото си и хвана Аша за шията. Думите ѝ много го ядосаха. - Много внимавай как говориш, започвам да си губя търпението. Не стига, че не мога да те имам, както пожелая, а сега и това. - изсъска…

Аша скръсти ръце и се намръщи. - Добре, какво искаш да направя? Искаш ли да започна да плача или да падна в краката ти и да те умолявам да не ме изпращаш в леглото му? - повиши тон принцесата. - Кое да направя, по дяволи…

- Грам не изглеждаш ужасена. - намуси се Силас. - Имай късмета да хлътнеш по този.

Аша хвана ръката на Силас, опитвайки се да освободи косата си. - Не, на теб какво ти става? - изсумтя принцесата и успя да се отскубне от хватката му, сетне се изправи. - Ти полудяваш ли? Толкова много ли ме ревнуваш? Хе…

Силас се ядоса от изказването на Аша. - Изглеждаш много въодушевена да вкараш принца в леглото си. Какво те прихваща пак? - заплашително изсъска принцът и зарови ръка в косите на Аша, сетне ги стисна.

Очите на Аша блеснаха от радост. - Това е чудесна новина! - възкликна тя. - Още утре им я предай. Не ме интересува през какво ще премине тази кучка, ако ще означава да държа в ръцете си нещо, което да вкара Афсол в легло…

- Мина много добре. Никак не е трудно да се сдобиеш с отвара или нещо друго, което да отрови ума на Афсол. - засмя се Силас, сетне тежко въздъхна. - Проблем са парите, разбира се. Обещах им Ейда за няколко оргии. Алхимик…

- Пия топло мляко, добре съм. - изрече Аша и му направи място да седне. - Какво стана днес?