Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
- Ще ти наема слуги. Нали това искаше? - продължи мъжът, наливайки си нова чаша вино.
- Какво, какво? - също така неразбиращо го изгледа лисицата.
Очите на лисицата заблестяха. Дори не се наложи да го чака да се напие до несвяст! Беше успяла най-сетне да го убеди. - Прекрасно. - усмихна се чаровно тя. - Тогава ми го дай.
- Добре. - усмихна се той. - Предполагал съм затънал в достатъчно проблеми, така че ще го направя, ако поне ти ще спреш да ме обвиняваш дори и за лошото време отвън.
- Донякъде. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Знаеш какво още искам.
- Не съм сигурен защо не си доволна. Милейди Марибел не е никъде в близост до теб. Не получи ли това, което искаше в крайна сметка?
Нана присви очи. - В крайна сметка нищо не се случи. Никога нищо не се случва. - изсумтя лисицата.
- Мхм. - кимна и се усмихна подигравателно той. - С мидите също не правеше нищо.
Нана започваше да се изнервя. Юки подвела ли я беше? Наемният убиец бе изпил почти цяла бутилка сам и все още не ѝ се струваше толкова пиян, че да вземе незабелязано талисмана. - Аз не правех нищо, освен да се възползвам…
Крисчън отпи от чашата си и поклати глава в отрицание. - Никога не съм я защитавал. Помогнах ти, колкото можах. Не съм виновен аз, че не си способна да водиш цивилизовани междусъседски отношения. - подигра се той.
- Аз това го знам отдавна. Не съм глупачка, за разлика от някои жители на Еритос, като онази противна дъртофелница, която също защитаваш. - изсумтя лисицата.
- Че сте красиви, спор няма. - засмя се Крисчън. - Защо мислиш ви се разминава толкова лесно, предвид всички нелепости, които вършите?
- И какви са ни проблемите с Лилит? - невъзмутимо отвърна Нана. Не ѝ харесваше да търпи подобни упреци, но правеше всичко в името на това да си вземе талисмана. - Красиви сме, и двете имаме добри финансови възможности.
Крисчън допи втората си чаша, сетне си напълни още една. - Всеки от нас има проблеми, но на вас с Лилит са ви в повечко. - с подигравателна нотка в гласа отвърна мъжът.
Нана се изсмя с глас на чутото. - Не ми звучи като перфектно логично обяснение, но щом си казал. Съгласи се с мен, че тази жена също има доста сериозни ментални проблеми, не може само аз да го забелязвам.
- Далия живее прекалено различен живот от този на хората в Еритос. За човек като нея е непонятно как някой не би се стремил непременно към богатство и власт. Плюс, двете не тръгнаха добре изначало, не мисля че отношеният…
- Което аз не знам. Просвети ме. - подигра се Нана.
Крисчън се засмя, пиейки виното си. - Аз проблем нямам. Проблемът е предимно в главите ви с Лилит. - с насмешка отвърна мъжът. - Но след като ти е толкова чудно... Си останала с тотално грешно впечатление. Далия, Лилит и…
Нана беше чувала от Юки, че наемният убиец не държи твърде много на алкохол. Може би ако се напиеше достатъчно, щеше да успее сама да вземе талисмана. Трябваше просто да поддържа разговора, за да не реши да спре да пие. …
- Тогава с удоволствие ще се възползвам от тях. Той предложи да ми плати дрехите, но като се замисля, това е достатъчно добра компенсация. - засмя се чернокосият мъж и отпи от чашата си.
- Не, разбира се. Бяха подарък от онзи, който те изкъпа снощи. - изкикоти се лисицата.
Не след дълго, Крисчън се върна, носейки дървен сандък с наредени в него бутилки вино. Той измъкна едната и я отвори, наливайки в двете чаши. - Предполагам не си ги купила сама.
Нана също забеляза, че почти е изпила чашата си. - В избата на къщата има още десетина бутилки. Донеси няколко. - кимна тя и зачака.
- Не виждам причина да го правя. - сви рамене Крисчън. - Отдавна не си поставям за цел да тичам след жени, никога не завършва добре. Смятам, че репутацията ми тук говори достатъчно за мен, та обикновено те ме намират пър…