Търсене

Нана отново извъртя очи. - Не съм казала, че е непременно лоша. Просто твърдя, че чувствата ѝ към теб не са толкова силни, колкото твърди. Не те търси, не се възпротиви на действията ми, ти също не я търсиш. Защо не я тъ…

- Както съм казвал и преди, но изглежда пред теб и Лилит е наложително да се повтарям, - засмя се Крисчън. - Силиа е добър човек и не търпи неправди. В нейните очи стореното от теб е неправда спрямо мен. В моите също, ме…

- Нека оставим тази ситуация настрана. - продължи Нана. - Откакто живея по тези земи, не съм забелязяла тя изобщо да се държи добре с теб, нито с останалите на онези събирания, които не са в близкото ѝ обкръжение. С мен …

- Тъй като действително не съм присъствал на нападението на Силиа, не мога да кажа какво се е случило там. След като твърди, че е видяла мен, предполагам реакцията ѝ е логична. - отвърна Крисчън, отпивайки от чашата си.

Нана тихо изсумтя. - Истински добър човек, чиято първа реакция е да обвини теб на мига?

Крисчън се засмя, сетне отпи от чашата си. - Ни най-малко. Както сама виждаш, имам достатъчно злато, за да не ме притесняват твърде много подобни желания у дамите. Харесвам Силиа, защото е истински добър човек. Това е до…

Нана трябваше да вложи всички сили да промени мнението на наемния убиец по отношение на онази Силиа. Ако спреше да има влияние над него, заплахите също щяха да престанат и вероятно щеше да бъде доста по-склонен да ѝ върн…

- Не бих могъл да предположа какво е да преживееш това, което е преживяла Силиа. - отвърна Крисчън. - Не я виня за чувствата и мислите ѝ. Нито смятам, че се интересува от материални подаръци. Познавам достатъчно на брой …

- Лилит няма нищо общо, не знам защо винаги я намесваш, когато спомена Силиа. - извъртя очи Нана. - Както казах и предния път, това са мои лични наблюдения. Тя не се интересува от теб толкова, колкото твърди. Ако наистин…

Крисчън въздъхна тежко. - Лилит ли е идвала днес? Наистина ми е непонятно какво точно от отговорите ми по тази тема не разбирате и двете.

- Разбирам. - лисицата никак не разбираше, но нямаше да си върне талисмана, ако продължава да спори с него. - Надявам се истината да се разкрие скоро, след като твърдиш, че си невинен. Но дори и отвъд тази случка ми е тр…

Крисчън поклати отрицателно глава. - Дори и да е така, важно е за мен. Това е достатъчно. - той отпи от чашата си. - Не мога да се примиря с това дама да смята, че съм я оскърбил по такъв ужасен начин.

- Защо? - настоя Нана. - Има ли значение какво твърди за теб, след като не може да докаже истина ли е, или не. В момента думата ѝ не струва нищо, никой друг не е бил свидетел на предполагаемото ѝ нападение.

- Да ѝ помагам? - повдигна вежда Крисчън. - Макар и случилото се с нея да е ужасно, в момента се опитвам да помогна предимно на себе си. В случай, че си забравила, за мен също е важно истината да излезе наяве.

- Добре, че е той. - невъзмутимо отвърна Нана. - Макар че наистина не те разбирам. Тази Силиа ти създава толкова проблеми, струва ли си да продължаваш да ѝ помагаш? - лисицата отпи от чашата си.

- Дори и аз да не го сторя, скъпият ми шеф навярно няма да позволи да мизерстваш. - засмя се Крисчън.

- Надявам се. - отвърна лисицата и също отпи от чашата си. - Ако продължаваш да живееш при мен, скоро няма да мога да си го позволя, така че смятам да му се насладя докато мога. - с укорителен тон продължи тя.

Крисчън въздъхна и се присъедини към лисицата. Дръпна един от шезлонгите близо до водата и седна на него, отпивайки от чашата си. Нямаше подозрителен мирис или вкус, не че това задължително означаваше нещо. - Добра рекол…

Нана се намуси. - Добре знаеш, че не съм излизала от тук днес. Нищо не съм сложила. Вземи чашата и ела с мен. - тя се запъти към вътрешния басейн, с който имението разполагаше, сетне седна на ръба, потапяйки краката си в…

Крисчън пое чашата в ръце, но все пак изгледа жената пред себе си със скептичен поглед. - Надявам се не си сложила нищо вътре?

Нана донесе две чаши, които беше напълнила с вино. Беше решила да се опита да спечели доверието на наемния убиец и да го убеди да ѝ върне талисмана. - Пий с мен? - хвърли въпросителен поглед към него лисицата, подавайки …

Нана въздъхна, това звучеше като поредната заплаха. Лисицата реши да не обръща внимание и с недоволство установи, че чаят ѝ е изстинал. Тя го изхвърли, сетне отиде да си легне.

- Чистил съм достатъчно кръв от дрехите си, не мисля че няколко петна от уиски ще ми се опрат. - засмя се Крисчън и отиде в една от баните, за да използва ваната.

Нана сви рамене. - Според мен няма да стане. - сви рамене лисицата. Никога не беше прала нищо. Ако някоя от дрехите ѝ се зацапаше, лисицата просто я изхвърляше.

- Да ги изхвърля? - смяната на темата бе добре дошла за Крисчън. - Защо бих направил нещо подобно? Просто ще премахна петната, това е просто алкохол.