Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
- Знам, но си нямаш и на представа колко ми е трудно да асимилирам станалото между вас. - изсумтя Силас. - Няма за какво да се тревожиш, нищо няма да се случи.
Аша бе погнусена. И тя не харесваше Елвира, но смяташе, че това е малко прекалено. - Това беше грешка, Силас. Защо ти бе нужно това отмъщение? - попита принцесата. - Такъв бе планът ни, не помниш ли? Как, по дяволите, тр…
- Пребих я и я насилих, нищо кой знае какво. - отвърна Силас. - Не може да се оплаче от мен, дори и да оцелее. Нито ѝ казах защо я посещавам, нито нищо. Не издадох дори и звук, докато си доставях удоволствие с нея.
Аша бе много изненадана. Тя изобщо не подозираше, че Силас е планирал подобно нещо. - Ти полудя ли? Ами ако се оплаче? Мислиш ли, че Афсол ще ти прости подобно нещо? - повиши тон принцесата. - Какво си ѝ направил?
Очите на Ейда се разшириха от ужас. Какво беше сторил тоя изрод с горката Елвира? Момичето продължи да слуша, това бе важно.
- Навестих онази кучка Елвира и може и да съм я убил, няма значение. - сви рамене Силас. - Важното е, че си отмъстих на Афсол задето посмя да спи с теб.
- Отмъстил си си? - започна Аша на милбърнски. - Какво си сторил, Силас?
Ейда се бе превърнала в сянка на Аша. Където и да отидеше принцесата, Ейда я следваше без тя да разбере. Момичето започна да подслушва какво си говореха тези двамата.
- По-тихо. - изсъска принцът. - Нищо особено, ще се оправя. Отмъстих си най-сетне.
Аша се учуди. - И от какво има да се стряскаш? - вирна вежда тя и забеляза ужасните драскотини по врата му. - Какво е станало с теб?
След като се телепортира в замъка на Афсол, Силас веднага отиде в стаята си. Съблече дрехите си и отиде да се изкъпе. След като приключи с ваната си, той се преоблече и огледа врата си. Щеше да открадне малко от тоя луне…
- Тъпа крава. - изсумтя Силиа. Нямаше представа какви простотии ѝ бе наговорила, но нямаше и за какво да се притеснява. Принцесата не беше наранила никое дете, нито пък знаеше, че Крисчън има дъщеря. Тя реши да не мисли …
- Ще видим тази работа. - студено отвърна Нана. - Ако си излъгала, така или иначе наемният убиец ще разбере. Надявам се да не съжаляваш, че отхвърли щедрото ми предложение. Лисицата се запъти към пристанището. Трябваше о…
- Нямам представа. - изрече Силиа. - Не сме единствените русокоси и чернокоси хора на този свят. Сега, ако обичаш, се разкарай. Имам си по-важни неща от глупостите ти!
Нана започваше да се ядосва. - Тогава кое е това дете в къщата ми с лилава коса и родители, с вашите описания?! - повиши леко тон тя. - Не разбирам защо продължаваш да упорстваш.
Силиа извъртя очи. - Още ли ще продължаваш с тези измишльотини? Върви, кажи му, нищо от това, което казваш е истина. - отвърна принцесата. - Единственото дете, което познавах беше дъщерята на Сандреа и за съжаление, тя б…
Нана сви рамене и продължи да се смее. - Никого не съм целяла да намесвам, горкото момиче само дойде при мен да ми се оплаче от отвратителното ти поведение. Наемният убиец може и да не я вижда често, но познавайки го, ед…
Силиа сви рамене. - Излагай си се колкото искаш. Крис няма дъщеря, нямам и какво да крия. Кой знае какво пак ще сториш, за да стане на твоята. Явно си решила и деца да намесваш.
Нана не разбираше защо русата идиотка продължава да отрича. Толкова много ли искаше да съсипе живота си? Защо просто не се съгласеше, тук всички живееха в замъци, едва ли сумата беше кой знае какво за нея. - Май ти си та…
Силиа разтърка чело с ръка. - Не познавам деца, тъпачке. - изрече Силиа. - Крис определено няма дъщеря, иначе щях да знам за нея.
Нана се изсмя с глас. - Е да, разбирам защо се държиш така. Малката е трън в очите ти, защото е лилавокоса, нали? - ехидно се подсмихна лисицата. - Затова я мразиш, пределно ми е ясно, но се съмнявам, че наемният убиец щ…
- Не те знам какви игрички си намислила пак, лисугер такъв, но определено няма да ти се получи. - отвърна Силиа с равен тон. - Не разбирам за какви деца говориш, но аз не съм Крис и определено нямам намерение да ти помаг…
Нана присви очи, какво печелеше тази нещастница като я лъже? Наистина ли не вярваше, че ще посмее да я издаде пред наемния убиец?! - Не това ми разказа горкото момиченце, което си тормозила. - продължи да настоява тя. - …
Силиа сбърчи вежди. Тая съвсем ли беше полудяла? - Ти наред ли си? Да не би нещо да слънчаса в Кросфайър Муунлайт? - продължи Силиа. - Не познавам деца и ако говориш за Крис... Той определено няма деца.
Нана се начумери, виждайки какво стори жената пред нея. - Не съм сигурна, че е добре да се държиш така. - върна си усмивката тя. - Все пак вече знам всичко, а наемният убиец ще го научи също ако не бъдеш благосклонна с м…
