Търсене

Аджакс я грабна от ръцете му, преди Арзай да опита да я скрие. - Не е твоя работа. - изсъска другият бог и побърза да я скрие с магията си. - Е, скъпи братко, как върви с новия ви бог на войната?

- Да, но не разбирам защо ме помоли точно за това. - отвърна богът на водата и извади кутията от дрехите си. - Какво има вътре?

Аджакс сви рамене. - Защото, тъпако, това е моят дом и няма кой да ме види. Ще ходя, както искам. - отвърна Аджакс. - Донесе ли кутията?

Арзай се върна в небесния замък на Аджакс с въпросната кутия, за която богът на войната го бе помолил. Водният бог тежко въздъхна, когато видя мъжа за пореден път да се разхожда чисто гол. - Ти наистина не си наред. Защо…

- Шибаняци! - извика Аджакс. Трябваше да помисли какво да стори. Хенар нямаше да го смени просто така. Никой нямаше да му вземе силите, те си бяха негови. - Аз ако не ви прецакам всичките, Аджакс да не се казвам. - закан…

Арзай въздъхна. - Моля те, помисли добре. Ще остана още няколко дни и след това няма да има връщане назад. - изрече богът на водата и напусна замъка на Аджакс. Трябваше да открие къде живее Силиа Фингел и да я помоли да …

- Не, но ще умра така или иначе. Аз ще реша кога ще стане това. - изрече Аджакс. - Сега се махай от дома ми, защото може и да са ми заключени силите, но все още знам как да убивам богове.

Арзай тежко въздъхна. - Помисли си добре. Заслужава ли си наистина да умреш за нещо толкова незначително?

- Казах ти да се махаш от дома ми. Ще си ходя както си искам. - изсумтя Аджакс и скръсти ръце. - Върви се прибери в Ефос и кажи на Хенар да си навре пенис в задника. Няма да му се получи номера!

Арзай се опитваше, но накрая се предаде. Богът на водата избухна в смях. - Моля ти се, облечи нещо. Така няма да стане. - продължи да се смее Арзай, сетне си пое дъх и опита да се успокои. - Ако не се върнеш в Ефос, няко…

- Как да не е?! - кресна Аджакс и треперещото му от гняв тяло накара пениса му да "подскочи". - Ако го направя, означава да се съглася с глупостите на Хенар, а това никога няма да се случи! Щом силите ми са си в мен, но …

- Виж, става въпрос за живота ти, това е много по-сериозно. - изрече Арзай. - Не е кой знае какво.

- Да се извиня? Искате твърде много от мен! - извика Аджакс. - Онзи дъртак трябва да се извинява, не аз. Не знам как му харесва да живее заедно с онези зли божества. Аз бях в правото си.

- Заключени са. Не можеш да ги използваш, както си искаш. - изрече Арзай. - Все още не е късно да се върнеш в Ефос и да се извиниш. Ще спасиш живота си и ще запазиш мястото си.

Аджакс побесня. Как смееше онзи проклетник да стори подобно нещо? - Значи нищо ми няма. Силите ми са в мен и мога да ги използвам, както си искам. - изсмя се богът на войната.

- Не ти ги е взел, както те е накарал да си мислиш. - въздъхна Арзай. - Заключил ги е. Силите ти са все още в теб, просто не можеш да ги използваш.

Аджакс сбръчка вежди. - Вместо да сменяте мен, трябва да смените този луд! - кресна Аджакс. - Нали ми ги взе, какво повече иска?

Арзай поклати глава. - Не. Хенар иска да върнеш силите си.

Аджакс скръсти ръце. - И защо да се явявам там? Какво повече иска Хенар от мен? Аз ли трябва да избера глупакът, който да заеме мястото ми? Няма да стане!

- Изпраща ме Хенар. Ще се избира нов бог на войната и трябва да се явиш в Ефос.

- Всички живеем в небесата. Трябва да прекарваш повече време там, отколкото във водата. - отвърна Аджакс, сетне сви рамене. - Аз съм сам в дома си, ще ходя както пожелая. Казвай за какво си дошъл.

- Не е особено трудно. Кой друг ще реши да живее в небесата? - изрече Арзай и извърна поглед. - Облечи нещо.

Аджакс за момент се стресна. Не очакваше натрапници в дома си. Богът бе готов да убие този, който влезе, но се обърна и видя човешката форма на Арзай. - Ти пък как ме намери? - учудено попита богът на войната.

Арзай обикаляше из белите коридори на този замък, когато зърна нещо с периферното си зрение. Богът се обърна натам и очите му се разшириха. - Какво, по дяволите?

На Аджакс вече му беше скучно. Искаше да води битки с проклетите богове на злото, но уви, трябваше да живее като мизерник. Богът се разхождаше чисто гол из замъка си, нямаше от какво да се притеснява, никой не можеше да …