Търсене

Аша остана да лежи на земята. Ръцете и гърбът ѝ пулсираха от болка. Принцесата тихо плачеше. Вече не смяташе, че това е любовта, която познаваше. Тази част от Силас явно бе умряла някъде. Жената не знаеше какво да направ…

- Да. И за това си виновна ти. - изсумтя мъжът. - Знам, че Сандреа не те кара да се събличаш изцяло, затова няма да си личи. Принцът замахна и стовари първия удар върху гърба ѝ. Удряше я предимно по ръцете и горната част…

Дъхът на Аша секна. Всеки опит да си поеме дъх ѝ донасяше нова вълна от болка. Принцесата дори не се беше надигнала от земята, когато Силас свали колана си. - Ти превъртя ли? - накъсано изрече тя. Беше уплашена.

Силас довърши тършуването и не откри нищо. Аша обаче го беше разгневила още повече с думите си. Той я издърпа за косата и я събори на земята, след което я изрита в корема. - Крайно време е да се научиш къде точно ти е мя…

- Боли ме! - извика Аша. - Аз не съм Ейда, нямаш право да се държиш така с мен! Не знам нищо за скъпите ти илюстрации. Може би си го заслужаваш, задето изобщо ги направи. Това са доказателства!

- Стига си циврила, защото още повече ме изнервяш! - извика мъжът и я погледна за секунда, сетне продължи да рови из вещите ѝ. - Някой е взел илюстрациите, което може много да обърка нещата.

Аша смъкна роклята надолу, сетне се преви на две и изхлипа. Това болеше ужасно. Не разбираше какво го прихваща Силас.

Силас задържа коляното си върху мястото още няколко секунди, но Аша освен да плаче от болка, друго не каза. Мъжът изсумтя и отпусна захвата си. - Ще претърся и стаята ти. - изрече той и започна да тършува из вещите ѝ.

Аша извика от болка, това болеше наистина много. - Не знам! - проплака тя, сълзи се стичаха по слепоочията ѝ. - Моля те, наистина не знам.

Силас зашлеви Аша и тя се свлече на леглото. Мъжът надигна роклята ѝ притисна с коляно венериният ѝ хълм, причинявайки ѝ силна болка. - Няма кой друг да ги е взел. - изрече той и натисна още повече. - Само ти остана, коя…

Аша премигна няколко пъти. - Илюстрациите? Дори не съм ги виждала от онзи път, когато ме накара да ги заснема. - отвърна жената. - Не знам къде са.

Силас изсумтя и пусна Аша. - Илюстрациите със Силиа. - изсъска той. - Къде са? Защо въобще си ги взела?

Аша не разбираше за какво говори Силас. - Какво има? - едва изрече тя и стисна очи от болка.

Силас тъкмо бе решил да изчука Аша, когато забеляза, че Сандреа влиза в стаята ѝ. Мъжът изсумтя и реши да се самозадоволи, докато гледаше илюстрациите със Силиа. Понякога съжаляваше, че я бяха натопили. Ако не беше стана…

Джой се прибра и отиде да скрие опакованото нещо от Ейда в стаята си. Всеки ден ходеше до замъка или вилата на принцеса Силиа, но тя никога не беше там. Робинята нямаше и представа кого да пита, Ейда имаше ясни инструкци…

Мей Ан и Афсол се върнаха до замъка и драконът влетя като буреносен облак вътре. Принцът тежко въздъхна, когато отвътре се разнесе звук от трошене на неща и нечие пищене. Той забеляза някакво парче хартия на земята и го …

Елвира бе изпратила бележка в дома на Афсол. "Имам нужда от малко помощ във вилата си. - Елвира"

Аша изсумтя и отиде в банята. Силиа я нямаше, Ейда я нямаше, сега тя ли щеше да бъде обект на тормоза му? Жената ядно избърса сълзите си. Нямаше представа как да постъпи.

Силас протегна ръка и я стисна за врата, сетне я придърпа към себе си. - Ти си моя и изглежда забравяш това. - изсъска той. - Припомням ти от време на време къде ти е мястото. Не си мисли, че в Милбърн ще толерирам отказ…

Аша бе стиснала чаршафа с ръце. Силас беше прекалил и за пореден път си бе позволил да се държи с нея така, сякаш е Ейда. След като излезе от нея, Аша побърза да се обърне и да го зашлеви. - Ти си се побъркал! - извика т…

- Мълчи, нещастнице! - изсумтя Силас. Той излезе от нея и побърза да я обърне на четири крака. Отново проникна в нея и продължи все така бързо да се движи в нея. Това беше много по-добре от задника ѝ. Той я стисна за хан…

Аша изпищя от внезапната болка и сълзи бликнаха в очите ѝ. Как смееше Силас да се държи така с нея? Не трябваше да правят това. - Спри преди да е станало твърде късно! - изхлипа тя.

- Не ме интересува, Аша! Твърде дълго те слушах и се съобразявах с теб. Крайно време е да сложа край на това! С един силен тласък, Силас проникна в Аша. Влагалището ѝ беше превъзходно тясно, което си беше учудващо предви…

Аша започна да се гърчи под Силас, опитвайки се да се освободи. - Не може да правиш това. Нека първо се уверим, че съм забременяла, тогава ще правиш каквото искаш. Не го прави сега.

- Не ме интересува, кучко. - изсъска Силас и хвана ръцете на Аша, сетне ги постави над главата ѝ. - Днес не си била със Сандреа, ще изпиеш една отвара против забременяване, голяма работа. И без това няма никакви резултат…