Търсене

- Абсолютно спокоен съм. - кимна Крисчън. Надяваше се, че след като пергаменът е разписан, двамата мъже ще си тръгнат скоро. Започваше да му става трудно да води този нелеп разговор.

- Спокойно, когато и да идеш, няма да те върне. - ухили се младият мъж, изглежда алкохолът вече бе започнал да му действа.

- Благодаря за интересната информация. - засмя се Крисчън. Действително си спомняше, че това момиче беше поканило него и Беатрис в някакъв странен секс клуб преди време.

Силиа отпи от абсента си и допълни чашата. Тия двамата бяха пълни идиоти.

- Абе малко е странна, ама пък има хубави цици. - безсрамно отвърна лорд Джон. - Не става за сериозни приказки, но това е нормално. Курва е, както всички в клуба ѝ.

- Единствен в кралството ли съм? - засмя се Крисчън. - Шегата настрана, познавам я от сравнително скоро. Не бих казал, че е мой тип.

- Мари Кнов така или иначе е курва, което почти със сигурност означава, че и всичките ѝ приятелки също са. Защо ме гледаш така? Не ми казвай, че не си ебал Мари Кнов. - изненадано възкликна Джон.

Крисчън въздъхна. Ако имаше избор, би предпочел тези думи да бъдат истина. - Предполагам е така. - пораженчески отвърна той.

- Това и възнамерявам да направя. Ти твърдиш, че не е близка с Мари Кнов, обаче с тези уши на главата няма как да не е. Изглежда май ти не я познаваш толкова добре също. - засмя се мъжът.

- Не съм сигурен как смятате Вие, но аз лично вярвам, че ако искате да направите добро впечатление на дама, е редно сам да я потърсите.

- Просто отбелязвам, странно е. - сви рамене мъжът. - А и ти не искаш да ме запознаеш с нея, не искаш да ми кажеш къде да се видя с онази Нана. Кой не е възпитан между нас двамата?

Крисчън хвърли поглед към масата на Силиа и забеляза абсента, сетне се засмя тихо. Тези хора определено не познаваха Силиа добре. - Лорд Джон, днес ме изумявате с възпитанието си. От кога броим и чашите на дамите?

Лорд Джон забеляза, че жената до тях пиеше доста силно питие. Повечето дами в кралството пиеха вино, или коктейли. - Тази до нас е хубава, ама май нещо ѝ хлопа. - сниши тона си мъжа. - Вижте я какво пие.

- Стига, достатъчно. - махна с ръка възрастният мъж. - Другите тридесет момичета ще свършат тази работа и без това.

Силиа отново отпи от абсента си. - Дори не разбирам за какво се дърпаш. - тихо измърмори Силиа под нос.

- Не съм сигурен как да отвърна на това интересно излияние, освен да Ви пожелая успех. - засмя се Крисчън.

Младият мъж въздъхна. - Нямам намерение да се женя за нея, просто искам да я чукам. - прямо отсече той.

- Не ми е известно да сме толкова близки, лорд Джон. - засмя се Крисчън.

- Разбирам, но знаеш името ѝ, което означава че я познаваш. Искам просто помощ от приятел. - усмихна се Джон.

- Искам отново да напомня, че моят шеф се казва Арус. Не работя за никого с името Нана, обратното също не е вярно. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Силиа отпи голяма глътка от абсента си. Какво общо пък имаше Зола сега? Елвира робинята си ли бе решила да продаде?

- Да, чичо, стига, защо да мислим за разни чудовища? Няма смисъл. - отвърна Джон. - Крис, стига си се правил на интересен, кажи ми къде да намеря онази Нана. Да ти платя ли искаш?

- Зола претърпя инцидент. Не е особено учтиво от Ваша страна, особено след като Ви уверих, че няма да бъде сред момичетата, които ще получите. - студено отвърна Крисчън, обръщайки се към лорд Гарик. Вече си спомняше пове…

- Аз още си спомням онази Зола... - въздъхна лорд Гарик.

- То те ако половината кралство бяха прелестни дами, сега с чичо ми нямаше да ръсим по шестдесет милиона за нещо ставащо. - въздъхна Джон.