Търсене

- Не разбирам защо това би било повод да плачете? - изненадано отвърна Крисчън.

Елвира скръсти ръце. - Какво ни остава? Да ревем ли?

Силиа поклати глава. - Абсолютно не. - изрече принцесата. - Тя се налива от снощи заради глупостите на Афсол, това с къщата го разбрахме днеска.

Нана въздъхна. - В такъв случай, вероятно съм изкарала късмет. - усмихна се лисицата.

Крисчън забеляза, че двете жени се държат повече от странно. - Пиете, защото съм купил къща на Нана? - изсмя се той. - Не знам защо това е повод за празнуване за вас, тя е тази, която би следвало да се радва.

Силиа забеляза, че абсента свърши и въздъхна. Тя отиде до масата с алкохол и взе бутилката бяло вино, от която си бе сипала по-рано. - Не е абсент и няма да свърши работа, но ще стане, докато се приберем.

Елвира извъртя очи. - Ще се разбере.

- Ще се спре. - отсече Крисчън. - Нана не е заплаха за никого вече.

"По-добре не ходи там. Историите, които съм чувала за това място не са никак хубави и като цяло живущите там са пълни изроди.", въздъхна Лилит. "Не си заслужава."

- Бих го сторила, но наем... Крисчън ще ме спре, сигурна съм. Надявам се, че ще удържи на думата си и ще ме препоръча на приятелите си скоро. Всъщност, днес планирах да отида до Шиера, но обърках корабите...

Силиа въздъхна. Дразнеше ли я? Определено. Не това, че Нана бе получила къща за такава безумна сума, а за това че бе получила някакво внимание. Дразнеше се и на факта, че явно не правеше нещо като хората, тъй като не бе …

Елвира се засмя. - И смяташ, че след тази щедра постъпка тя ще се спре? - изрече жената и се обърна намусено към Силиа. - А на теб какво ти става? Не би ли трябвало цялата тази история да те дразни?

Крисчън се изсмя с глас. - Притесняваше ме вероятността други да нямат къде да живеят, поради присъствието ѝ. - отвърна той и сви рамене. - Сега е далеч и се радва на къщата си, ако десет диаманта са цената на спокойстви…

Лилит се усмихна. "Ела в имението да говориш с Арус. Даже може да спиш с него, така сигурно ще си осигуриш поне няколко слуги в началото."

Силиа въздъхна. - Елвира, моля те, спри. - изрече тя.

- Притеснявало те е, че лисицата няма къде да живее?

- Разбира се. Остана единствено да намеря начин да изкарам достатъчно злато, за да мога да наема слуги да я поддържат. Тогава всичко ще бъде перфектно. - усмихна се лисицата.

- Много зависи дали с теб говорим за един и същ проблем. - засмя се Крисчън. - Това, което притеснява мен определено е решено.

Лилит въздъхна. "Не бих могла да ти помогна с това устройство. Аз също нямам представа как изглежда, едва ли би ме допуснал и до стаята си.", отвърна жената. "Не би ли било по-добре така? Имаш вече хубава къща, животът т…

Елвира се изсмя. Този луд ли беше?! - Като ѝ купиш къща за осемстотин милиона? Как това решава проблема?

- Изобщо не му пука за това. Има си устройството на гнома, а аз дори не знам как изглежда и къде го крие. - ядно отвърна Нана. - Нищо не мога да сторя срещу нещо, освен да правя каквото каже.

Лилит въздъхна. "Може би на първо време е добре да оставиш старата сврака в миналото.", изрече жената. "После не знам. Навярно се страхува, че в някакъв момент отново би могла да използваш силите си срещу него."

Крисчън поклати глава. - Опасявам се, че е точно обратното. Други не са заслужили с нищо да живеят в страх. Просто реших проблема с нея кардинално. - отвърна той.

Силиа въздъхна. - Елвира, това не ни интересува. Няма никакво значение.

Елвира извъртя очи. - Добре, не толкова позната. - изрече тя. - Наистина интересно с какво я е заслужила.