Търсене

- Нарече ни ненормалници... - въздъхна Хексограм. - Зог е доста екстремен гнол, ама май е прав за тия елфи, наистина са гадни. - сетне жабата се усети, че жената бе споменала и друго. - Нашият Господар те е излъгал с нещ…

- Не съм съгласна, ще ме извиняваш. Запознах се с господаря ви, същински лъжец е. - изрече Катрин. - Халон се е държал грубо? Не е типично за него.

- И после онзи елф Халон се държеше грубо с мен... Изглежда, че това вашето място Еритос не е никак цивилизовано. - отвърна Хексограм.

- При нас съществата, които нямат права са роби. - изрече Катрин. - Имам двама, полезни са.

- Имаш роби? - изненада се Хексограм. - Тук нямаме такива неща, има същества, които нямат права, но те просто си съществуват тихо. - продължи жабата.

Катрин тежко въздъхна. - Изглежда почти нищо. Да се чуди човек как съм оцеляла преди да се появят роботе ми, коото да готвят за мен.

- Хм. Интересно. Спомена и кулинарни умения. Какво не умееш да готвиш? - Хексограм знаеше да приготвя само патки, не знаеше какво ядат в другите територии.

- Някои се държат отвратително, като Каво например. Други са свестни и почтени като Дейвид. Всеки човек е различен, трябва да го опознаеш, за да прецениш какъв е наистина.

Хексограм още повече се зачуди. - Защо, какво им има на другите човеци? - отново попита той.

- Защото е добър, мил, грижовен... - въздъхна Катрин. - За предпочитане е пред много други.

- Чудесен човек? - учудено изквака Хексограм. - Ама защо?

Катрин се засмя. - Той е човек и също е от Еритос. - отвърна момичето. - Чудесен човек е.

Хексограм се опита да осмисли чутото. - Ами не точно, харесвам да ям и ловя патки също така. - отвърна Хексограм. - Но признавам, че лисиците са много хубави. Какво е това нещо Дейвид? Не съм имал такова досега.

Катрин се замисли за момент. - Дейвид, драконите ми, изкуство, събиранията на приятелите ми, да усъвършенствам кулинарните си умемия. Уви, последното много трудно се постига. - въздъхна пораженчески графинята. - Теб само…

Жабата изквака недоволно. - Добре тогава, теб какви неща те вълнуват? - попита той.

- Красотата е субективно понятие и все пак. Това, че едно същество е красиво не означава, че трябва непременно да посещаваш публичен дом и да спиш с него. Тук може и да е така, но не всеки го вълнуват подобни неща, Хексо…

- Ами не съм съгласен. - изквака Хексограм. - Не разбирам как така мъжете не биха искали да видят лисиците в Приказен Блян, те са много хубави. Скоро сигурно ще има и нова. - жабокът беше във възторг.

Катрин въздъхна. - Златото действително е важно за нас. С него си плащаме всичко, така както вие с вашите патки. - изрече момичето. - Защо непременно трябва да бъде посещаван един публичен дом? Не всеки харесва подобни м…

- Ами на първо място много ви интересува безполезното злато! - отвърна Хексограм, сякаш отговорът беше очевиден. - То е само за проститутките, а вие се държите, сякаш е важно. Също така този човек Афсол не искаше да посе…

- Познавам го, той също е от Еритос. Защо намираш човеците за странни?

- А, виждал съм. - пренебрежително отвърна Хексограм. - Малко бяха странни, срещнах един човек Афсол, не знам дали го познаваш.

- Да. - отвърна Катрин. - Не си виждал човеци до сега?

- Аз съм Хексограм! - гордо отвърна жабата. - Принадлежа на расата на магическите жаби и съм най-умният в нашето племе. Ти предполагам си човек?

Катрин се обърна към съществото. - Аз съм Катрин, от Еритос. - отвърна момичето. - А ти кой си?

Жабата Хексограм беше в отлично настроение. Една лисица, с която отдавна се беше сприятелил, когато забеляза, че е дошла във Валдора да търси храна, беше успяла да си формира човешка форма. Жабокът си тананикаше някаква …