Търсене

- Изглежда тези две лисици доста са Ви навредили, за да говорите така... - въздъхна Мей Лан. - Какво са Ви направили?

Силиа скръсти ръце. - За съжаление, да. - отвърна принцесата. - Вместо да ви затворят някъде и да не ви пускат, те са ви оставили да плъзнете къде ли не. Съвсем скоро очаквам онези двете още някоя проклетница да натресат…

- Защо говорите така за нас? - продължи да се изненадва Мей Лан. - Казахте, че не сте от тук. И на други места ли живеят лисици?

- Не съвсем сигурно. Би трябвало клиентът да ви купи, но като ви знам расата, няма да се учудя и ей така да се предлагате на когото и да е. - изсумтя Силиа.

Макар и да беше доста млада, лисицата беше чувала какво е секс от другите същества в гората. Звучеше хубаво, поне по начина по който те го описваха. - Тоест всички лисици предлагат секс на останалите? - попита тя.

- На това място май не можеш. Пък и на теб едва ли ще ти се иска да работиш друго. - изрече Силиа. - Като познавам другите ти посестрими, всичките са някакви долни курви. В публичния дом ще ти се налага да предлагаш секс…

Мей Лан въздъхна. - Ако работата като проститутка означава, че ще трябва да съсипвам животите на другите, не мисля че я искам. - отсече лисицата. - Не може ли да работя нещо друго?

- За уважаващи себе си създания, не. За прости лисици, определено. - изсъска Силиа. - И без това всичките сте такива, рано или късно ще станеш такава.

- Но защо ми е да съсипвам животи, не Ви разбирам... - плахо отвърна Мей Лан. - Тази дума проститутка съм я чувала от Хексограм, казваше че имало място наречено Приказен Блян с много такива и че трябвало и аз да отида, к…

Силиа извъртя очи. - Спокойно, бързо ще се ориентираш. Куртизанка е проститутка. - изрече принцесата. - И не се тревожи, като ви знам расата, набързо ще започнеш да съсипваш нечии животи.

Мей Лан наклони глава встрани. - Но аз ничий живот не съм съсипала! Дори не знам какво е куртизанка, Хексограм не ми е казвал... - отвърна тя.

Силиа се изсмя. - Как какво? Като куртизанка в онзи публичен дом. И без това всички лисици явно само за това ставате и не се интересувате от друго, освен от това да съсипвате нечии животи и да се шибате наляво-надясно.

- Не знам за кои две говорите. - поклати глава Мей Лан в отказ. - Аз идвам от близката гора, но досега си нямах човешка форма. Жабата Хексограм ми каза, че когато успея да я формирам, ще мога да работя. Не съм сигурна ка…

- Като не си дошла лично при мене, защо ме заговори, по дяволите? - скръсти ръце Силиа. - Там където живея. Обаче никак няма да ме учуди онези двете да домъкнат някоя проклетница от тука. В техен стил би било.

- Но аз не съм дошла лично при Вас. - учудено отвърна лисицата. Тази жена изглеждаше като да е човек. - Да се домъкна къде имате предвид?

- Не ме интересуват проклетите ви патки. Аз не съм от тук, не търгувам с патки. - язвително отвърна Силиа. - Относно другото, не е твоя работа. Само това ми липсва, още някоя да се домъкне да се прави на много интересна.

Мей Лан присви очи, чувайки високия глас на жената. Не разбираше с какво е провокирала това отношение. - Съсипват Ви живота? Как? Ако са Ви изяли патките, съжалявам... И ние трябва да ядем.

- Защо ли? - извика Силиа. - Наистина защо ли? Не е защото две такива като тебе ми съсипват живота, не. Съвсем не!

Мей Лан се стъписа и много се зачуди от поведението на тази жена. Да не би да беше ловец? - Съжалявам... Аз съм Мей Лан, досега нямах човешка форма. Нова съм тук... - тихо промълви тя. - Защо се ядосахте така?

Силиа се обърна към непознатата и се намръщи. - О, чудеса! - изсъска принцесата. - Не ми стигат простотиите на онези двете, на глупавите ефоски богове, ами сега и още един лисугер ми изпращат. Направо чудесен късмет. Не,…

Мей Лан беше съвсем млада лисица, тъкмо беше получила човешката си форма, не знаеше обаче къде точно се намира. Тя срещна странна жена и се приближи до нея. - Извинете, от тук ли сте? - плахо попита лисицата.

Силиа се телепортира във Валдора и попадна в някаква жилищна зона. Мястото изглеждаше добре, но на принцесата изобщо не ѝ пукаше. Беше достатъчно дразнещо, че няма да си приберат проклетницата Нана.

Балтазар пожела лек ден на жената и въздъхна. Не беше постигнал нищо с рекламата си, не еба нито една яка чужденка досега.

- Хайде пак. - извъртя очи Елвира. - Жените имат много повече качества, но никога не бихте могли да ги оцените. Смятам да вървя. Жената пожела лек ден на господаря на Валдора и тръгна към пристанището.

- Туй е хубаво, пичко. - кимна одобрително Балтазар. - Трябва да се ебеш яко, все пак си жена.