Търсене

- Силно се съмнявам, познавайки някои от жителите тук. Познат ли ти е този храм? - попита жената.

Блейд се замисли. - Не мисля, че някой все още прави подобни неща, госпожице Далия. Щеше да се разчуе.

"Не съм сигурна за причината, но не е важна.", отвърна Лилит.

- Странно ми е, че тези варвари биха имали толкова акъл, че да построят цял храм. Тук не царуват ли все още жертвоприношенията?

- В такъв случай, не разбирам дори защо се е омъжил за него... - отвърна Беатрис.

- Защо да няма храм за почитане на дракони? Не разбирам много вярата, но хората правят какво ли не, за да почитат божествата, в които вярват.

"И какво като е омъжен? Надали му харесва само с Конър да спи.", отвърна Лилит и огледа храма. "Изглежда доста неподдържан. Вероятно е бил изоставен от доста време."

Далия хвърли пренебрежителен поглед към храма. - Доста странно. Не почитаха ли тези варвари някакви дракони? Какъв е този храм сега пък?

- Лилит? - изненадано повтори Беатрис. - Този мъж не е ли омъжен за тъмния елф? Жената забеляза странния храм и също се приближи.

"Можехме да се отдадем на друго забавление, но се опасявам, че един мъж няма да ни стигне.", намигна ѝ Лилит.

- Надявам се скоро да стигнем до нещо интересно. - отвърна Блейд. Продължи да върви напред и след поредния ред дървета, гората сякаш свърши. Пред тях имаше поле, а в средата му - някакъв изоставен храм. - Ами... ето. Сти…

- Какво имаш предвид, Лилит? - наклони глава встрани Беатрис.

"То можеше да има доста интересни неща за правене, но не сме се паднали правилните хора.", въздъхна разочаровано Лилит.

Беатрис извъртя очи. - Кому са нужни тези свади? Нека потърсим нещо за правене. Едва ли ще ни наградят ако просто обикаляме наоколо безцелно.

- Това единствено доказва колко пропаднало е това място. - невъзмутимо отвърна Далия. - Щом е възможно дори такава долна твар да има жителство.

- Мечтай си проста курво. И ние си имаме гражданство, съответно сме жители на тва кралство, за разлика от вас двете.

Блейд погледна към Конър и Лилит. - Те живеят тук по-дълго от мен, но и те не са от Еритос. - отвърна мъжът. - Не изглежда като кой знае какво това място. Нищо специално.

Далия се изсмя подигравателно, чувайки думите на тъмния елф. - Това ми напомни, имаш още по-малко претенции за "вашето" злато, след като всички тук сме чужденци. Единственият, който ще умре вероятно ще си ти, нищожество.

Лилит се засмя. "Това няма да се случи, тъмен елфе.", изрече жената. "Пък и ако се стигне до там, ще те оставим да умреш първи, за да се измъкнем, не е трудно."

- Никой тук ли не е от Еритос? За съжаление не виждам и местни по тези земи. - отвърна Беатрис.

- Дано да отидем на място където ще срещнете смъртта си, шибаняци. - изсумтя Конър.

- Не съм сигурен, но не знам и какво друго можем да правим на това място. - отвърна Блейд.

- Разбира се, има достатъчно подобни луди и в Шиера, докато не попречат на някой истински влиятелен. - сви рамене Далия. - Къде въобще отиваме?

"Такъв си е Каво, не мисля, че изобщо ще се промени някога.", засмя се Лилит.

- Присъствал съм на повечето и съм на мнение, че ако Каво и Конър не присъстват, всичко ще мине далеч по-добре. - въздъхна Блейд. - Не отнема много, за да съсипеш нечие настроение, а това често се случва по партитата.