Мистериозна гора - Отбор 6

"Той и не е. Отрязан му е пениса, доколкото знам.", засмя се Лилит.

- Той не му и трябва. Не е като да има къде да го ползва. - добави Блейд.

Беатрис се погнуси от чутото.
- Това звучи ужасно. Не предполагах, че и тук се отнасят по подобен начин с робите...

Далия се изсмя.
- Но разбира се. Тъмните елфи са по-нисши твари дори и от обикновените елфи. Изглежда някой тук има мозък в главата, за разлика от голяма част от варварското ви население.

- Аз не съм роб, тъпачке! - изсумтя Конър. - Живях си съвсем спокойно, преди тоз шибан педал да се появи.

- Въобще не си живял спокойно, отдавна се познаваме. - подигра се отново Далия. - Винаги си бил долна твар.

- Такъв е, да. Обаче не мисля, че заради Конър и Каво трябва да поставяте цялото население на Еритос под общ знаменател, госпожице Далия. - намеси се Блейд. - Пропуск е на кралицата, че не е взела адекватни мерки срещу ненормалници като тези двамата.

- Изобщо не визирам само тъмния елф и онзи Каво. - изцъка с език Далия. - Повечето жители тук са варвари с минимални обноски. Ако достатъчно често присъствате на събиранията им, сам ще се убедите. - невъзмутимо отвърна жената.

- Според мен проблемът е предимно онзи коняр Каво. Когато съм присъствала, обикновено той се държеше безобразно. Надминаваше дори негодника Пейтън.

- Присъствал съм на повечето и съм на мнение, че ако Каво и Конър не присъстват, всичко ще мине далеч по-добре. - въздъхна Блейд. - Не отнема много, за да съсипеш нечие настроение, а това често се случва по партитата.

"Такъв си е Каво, не мисля, че изобщо ще се промени някога.", засмя се Лилит.

- Разбира се, има достатъчно подобни луди и в Шиера, докато не попречат на някой истински влиятелен. - сви рамене Далия. - Къде въобще отиваме?

- Не съм сигурен, но не знам и какво друго можем да правим на това място. - отвърна Блейд.

- Дано да отидем на място където ще срещнете смъртта си, шибаняци. - изсумтя Конър.

- Никой тук ли не е от Еритос? За съжаление не виждам и местни по тези земи. - отвърна Беатрис.

Лилит се засмя.
"Това няма да се случи, тъмен елфе.", изрече жената. "Пък и ако се стигне до там, ще те оставим да умреш първи, за да се измъкнем, не е трудно."

Далия се изсмя подигравателно, чувайки думите на тъмния елф.
- Това ми напомни, имаш още по-малко претенции за "вашето" злато, след като всички тук сме чужденци. Единственият, който ще умре вероятно ще си ти, нищожество.

Блейд погледна към Конър и Лилит.
- Те живеят тук по-дълго от мен, но и те не са от Еритос. - отвърна мъжът. - Не изглежда като кой знае какво това място. Нищо специално.

- Мечтай си проста курво. И ние си имаме гражданство, съответно сме жители на тва кралство, за разлика от вас двете.

- Това единствено доказва колко пропаднало е това място. - невъзмутимо отвърна Далия. - Щом е възможно дори такава долна твар да има жителство.

Беатрис извъртя очи.
- Кому са нужни тези свади? Нека потърсим нещо за правене. Едва ли ще ни наградят ако просто обикаляме наоколо безцелно.

"То можеше да има доста интересни неща за правене, но не сме се паднали правилните хора.", въздъхна разочаровано Лилит.

- Какво имаш предвид, Лилит? - наклони глава встрани Беатрис.

- Надявам се скоро да стигнем до нещо интересно. - отвърна Блейд.
Продължи да върви напред и след поредния ред дървета, гората сякаш свърши. Пред тях имаше поле, а в средата му - някакъв изоставен храм.
- Ами... ето. Стигнахме до нещо.

"Можехме да се отдадем на друго забавление, но се опасявам, че един мъж няма да ни стигне.", намигна ѝ Лилит.