Мистериозна гора - Отбор 6

Блейд кимна и влезе в храма, заварвайки Конър да разглежда вътрешността му. Мъжът стори същото. Наистина беше храм, в който са почитали дракони.

- Аз бих казала, че вие сте тези, които са обсебени от това да я защитавате всеки път, когато някой посмее да твърди нещо различно от това, че е безгрешна и прекрасна, но уви. Изглежда няма да се разберем скоро по този въпрос. - извъртя очи Далия и се приближи към храма. Надяваше се да няма нищо опасно тук, макар че за всеки случаи бе предупредила слугите си да я чакат наблизо.

След като видя, че останалите също влизат в храма, Беатрис ги последва. Мястото изглеждаше интересно, имаше доста драконови статуи.
- Кой ли е построил този храм? - възкликна жената.

Лилит влезе в храма и въздъхна.
"Не изглежда особено интересен.", изрече жената и започна да разглежда. "Дори и описанията на предметите са написани на староеритоски. Явно отдавна никой не го поддържа."

- Странно. Тогава какво бихме могли да правим тук? - попита Беатрис.

- Може би да го разгледаме. - отвърна Блейд. - Изглежда, че преди много години са го ползвали да почитат драконите и са запазили тези артефакти. Трябва да съобщим на Клара, тя може и да успее отново да върне живота на това място.

- Не виждам кой би посещавал тая тъпотия. Освен, че е на майната си, тва място е и мега скучно. - намеси се Конър. - Онъз тъпачка нищо няма да напрай и без туй.

- Интересно е, че дори и вие не възлагате много надежди на собствената си кралица. - обърна се към тъмния елф Беатрис. - Не би ли я интересувало това място?

"Клара не знам какво я интересува. Имаше събитие, в което събираше идеите ни, така и една не изпълни.", сви рамене Лилит. "Не съм сигурна, че я интересува нещо."

- Трябва да ѝ съобщим, пък тя какво ще реши си е неин проблем.

- Това звучи доста странно. В Кросфайър Муунлайт не се организират често събития за чужденци, но кралството привлича доста такива така или иначе, тъй като кралят се старае да поддържа добрият стандарт на живот. От друга страна, просто сме късметлии, защото се намираме на юг и около нас има изобилие на храна и вода... - отвърна Беатрис. - Тук наистина звучи трудно за живеене.

- Трудно е и още как. Защо мислиш тук живеят предимно некултурни варвари? - изсмя се Далия. - Аз нямам никакви отношения с кралицата ви, ако някой смята да я уведомява за нещо, определено няма да бъда аз.

- Късметлии сте, да. Тук на север трудно вирее нещо. - отвърна Блейд и остро изгледа Далия. - Не знам наистина по какво съдите, но хората в Еритос не са варвари. Съвсем обикновени хора са, докарани до глад и мизерия.

- Видяхме тази тъпотия, затуй не виждам ко повече имаме да прайм тука.

"Не мога да повярвам, че ще се съглася с Конър, но да, разгледахме този храм, има ли какво още да правим?"

- Съдя по това, че дори и в Шиера предупреждават да се внимава при пътувания на север. - отвърна жената и сви рамене. - Разбира се, че са варвари, това е присъщо за тези земи.

- Не съм сигурна дали има нещо друго за правене. - отвърна Беатрис. - Единствените ми идвания в Еритос са били за посещение на събирания или таверни.

Блейд се засмя.
- Божества, много влиятелните хора от Шиера се страхуват от бедни "варвари" от Еритос? - продължи да се смее мъжът. - Какъв ужас.
Той огледа храма за последно.
- Не мисля, че имаме повече работа на това място. Беше единственото интересно в тази част на гората.

"Щом няма какво повече да се прави, тогава си тръгвам и не смятам повече да се връщам.", изрече Лилит.

- Никой от истинските влиятелни личности в Шиера не се страхува от тези земи, разбирате ме погрешно за пореден път. - отвърна Далия. - В Шиера не живеят единствено богаташи, но дори и бедните са ни нужни, така че в никой случай не бихме се радвали да станат жертва на некултурни варвари.