Мистериозна гора - Отбор 6

- Да, аз също, затуй чао, шибаняци. Жалко, че не умряхте и тоя път. - изсъска Конър и тръгна към замъка си.

- Освен ако няма нещо за този храм, което не знаем, и аз не виждам нищо друго за правене тук. - въздъхна Беатрис.

Блейд нищо не каза. Вече разбираше коя от двете не слиза от облаците. Мъжът пожела лек ден на жените и тръгна след Конър. Не че тъмният елф можеше да избяга.

"Не виждам нищо интересно в него, Беатрис.", изрече Лилит. "Напълно изоставено място, някога използвано за отдаване на почит, предполагам."

- Предполагам, че е така. Няма да бъде най-интересната история, която ще разкажа на приятелките си след като се върна, но предполагам е добре, че не попаднахме на нещо опасно.

"Винаги е добре, когато всичко завършва добре.", отвърна Лилит. "Аз ще се прибирам."
Лилит излезе от храма и тръгна обратно по пътя, от който бяха дошли.

Беатрис пожела лек ден на Лилит и се обърна към Далия.
- Защо се държа така? Тези хора не бяха толкова лоши с нас.

- Как съм се държала? Не намирам нищо нередно в поведението си. - сви рамене Далия. - Тези хора са варвари, Беатрис, моли се престоят ни тук да не ни е заразил с некултурността и простотията им. Да си вървим, преди да се е случило.
Далия се отправи към пристанището.

Беатрис извъртя очи и последва Далия. Макар и някои от жителите на Еритос наистина да не бяха добри хора, жената не смяташе, че това е вярно за всички тях.