Търсене

"Откриването? Какво е открила тази? Магазин за опиум?" Нана се засмя тихо на шегата в ума си.

- Да, знам. - изрече Силиа. - Просто не ми се занимаваше да готвя нещо след откриването, иначе щях.

- Храната е вкусна, но цените наистина не си заслужават. - изрече жената. - Тези продукти дори не струват половината на това, което тези хора взимат за ястията.

- Ще видим. Силиа опита от стека си, направо се топеше в устата. Това месо беше много вкусно. - Харесва ли ти това място?

- Той сам си намира какво да яде. Според робите се крие в кухнята и тайно яде. - засмя се Розан. - Никой не би те върнал, ако решиш да си дойдеш поне за кратко.

- Котките ги видях наскоро. Трябва да спрете да давате на Хектор толкова много храна. - засмя се принцесата. - Ще остана тук засега, но ще идвам заради събитието.

"Събитие в Еритос? Тези откъде имат злато да продължават да организират подобни неща?" Чудеше се Нана, докато чакаше ястията, които бе поръчала. Изглежда в Еритос щеше да се случва нещо интересно, трябваше да разбере пов…

- Защо не се върнеш в замъка? Котките ти ще се зарадват да те видят. Пък и няма да си съвсем сама.

- Щях да замина да видя направиха ли подобренията по къщата ми, но уви, събитието в Еритос ще е доста дълго този път и ще се наложи да остана.

- Да оставим това. Парфюмерията вече е факт. Какво ще правиш сега?

- Познавам те от толкова години, нищо не се е обърквало. Знам колко внимаваш в тази си работа, но си права - няма как да си напълно сигурен в нещо. - изрече принцесата.

Нана започна да разглежда менюто. Сервитьорите вече добре я познаваха и знаеха, че плаща добре, затова бяха склонни да ѝ приготвят храна за вкъщи, макар и по принцип ресторантът да не предлагаше подобни услуги. Пък и жен…

Розан също хапна от салатата си. - Знаеш с какво се занимавам, не е ясно кога нещо ще се обърка.

- Тогава ще трябва да намеря друг. - въздъхна принцесата. - Затова гледай да не го правиш. Тя започна най-сетне да се храни.

Нана дойде до Червен Божур, за да си избере храни. Лисицата не можеше да готви, затова често идваше, поръчваше храна и я носеше до дома си. Тя седна на една от масите и с негодувание забеляза, че онази Силиа е тук с няка…

Розан дълбоко си пое дъх. Това беше нелепо. - Добре, ако ще те накара да се успокоиш. - изрече жената и взе химикалката от вътрешността на папката. - А ако умра преди теб?

- Напълно. Не мога да си позволя да ги оставя да се разпореждат с това. - изрече принцесата. - Те да се радват, че не съм написала да им бъде наложена забрана да присъстват. Силиа се надяваше да не се стига до такъв моме…

Розан разгледа и следващата страница. Жената не можеше да повярва какво чете. - Ако смъртта ми настъпи на друго място, Розан да отнесе тялото ми и да не оставя решенията за погребението на братята ми. - жената наистина н…

- Категорично не. - изрече Силиа. - Просто от известно време изпитвам някакво чувство, че нещо лошо ще ми се случи. В някакъв момент това отминава, но после пак се завръща, затова реших да се подготвя. Никой не ме заплаш…

Розан не можеше да приеме. - Да не смяташ да посегнеш на живота си?

Силиа въздъхна. - Така реших. Ако стане нещо с мен, всичко което притежавам ще е твое. Правя го предимно заради драконите и робите си. - отвърна принцесата.

Розан отвори папката. - Завещание? Какво?

- Не мисля. - изрече Силиа. - Вчера я заплаших, Афсол се намеси. Наистина не знам как ще се отърва от това този път. Нищо, не искам да говоря за това повече. Принцесата връчи на Розан папката, която носеше със себе си ця…

- Твоята дума срещу добре подхвърлени доказателства. Много гадно. - изрече Розан. - Ако я притискаш няма ли да се издаде?

Силиа горчиво се изсмя. - Не. Имам само думата си, че не съм взимала. Обаче, както виждаш, никой не вярва. - въздъхна принцесата. - Онази никаквица няма да си признае. Нищо не мога да направя.