Търсене

Грун дойде заедно c подписката срещу Кенди и почука на вратата

Съжалявам. Нито един от законите на кралството не бил нарушен: Пожелавам Ви спокоен ден: след като изрече това, Арбитърът ce върна вътре и затръшна портите пред лицето на Изолде:

Изолде отново изпищя От гняв, след което още дълго блъска по вратите, но без резултат. Накрая ce умори и ce запъти към дома си.

Изолде изкрещя от гняв: He мога да повярвам: Тези зверства ce случват под носа Ви и отново предпочитате да защитите долните богаташи: Настоявам да направите нещо по въпроса.

Арбитърът наклони леко глава- Робството не официално забранено в Еритос, единствено продажбата на такива е. Ако търговецът не е Oт Еритос, всеки жител на това кралство може законно да закупи роб.

Изолде си пое дълбоко въздух, след което бавно издиша. He знам дали сте луди, или също толкова покварени като останалите, но сериозно ли ще позволите на онази графиня не-знам-коя-си да си купи роби? Това ca човешки живот…

Ще ce наложи да ме осведомите: невъзмутимо отвърна Арбитърът.

Вратите на замъка ce отвориха и отвътре ce показа чернокосата жена: Тя погледна гостенката си c безизразно лице:

Изолде скръсти ръце и тропна гневно c крак: Наистина ли ще ce преструвате; че не знаете какво ce случва в това пропаднало кралство? гневно попита жената:

Изолде дойде бясна до замъка на Арбитьра и заблъска по вратата.

Рой въздъхна: Мъжът стисна гривната в ръка, за да ce увери, че Грина няма пак да я открадне, сетне си тръгна. He можа да си върне златото, но то не струваше колкото единственото останало му от сестра му:

Грина си тръгна: Трябваше да ce погрижи за раните си

Арбитърът кимна. Слугата подаде гривната, която държеше, на Рой, след което останалите задържаха Грина и започнаха да & удрят камшици през ръцете: След известно време приключиха , двете ръце на жената бяха целите в кръв …

Рой въздъхна. - Чаках нейната съвест, но така и нищо не получих: Добре, нека задържи златото и да получи сто камшика. По-милостиво e от това да й отрежат ръцете; макар че и това заслужава: - отвърна Рой:

Тъй като кражбата Арбитърът ce замисли отново, след което отгледа и двамата въздъхна и изнудването ca истина, не бих могла да затворя очи за това престъпление: След като обаче e намесено заболяване; не бих могла да бъда …

Грина въздъхна: - И на мен не ми харесва да крада , но страдам от клептомания: - отвърна жената Взимам всякакви неща, които ми харесат:

Арбитърът изгледа Грина c пренебрежение в очите Повиках Ви тук, защото Рой Ви обвинява кражбата на онази гривна както и в изнудване: тя посочи това, което един от подчинените и държеше: Кражбата e истина, но преди да спо…

Грина ce появи заедно със слугите на арбитъра: Жената въздъхна: Добър ден: вежливо ce усмихна жената

Арбитърът ce замисли за момент. - Нека чуем и страната на Грина, след което ще те уведомя за решението си: - отвърна тя

- Каквото прецените: - отвърна Рой- Аз искам гривната, а по възможност и златото ми да бъдат върнати.

Арбитърът кимна. Това e кражба, няма нужда да плащате нищо. Мои подчинени ще доведат Грина и ще донесат гривната Ви- Докато чакаме тя да дойде, какво наказание желаете да получи за това престъпление?

Рой въздъхна - Здравейте: Дойдох да ce оплача от Грина. Открадна една гривна от мен, която принадлежеше на сестра ми, след което ми предложи оферта от пет хиляди злато, за да ми я върне: Нямах толкова и й казах, че ще й …

Вратите на замъка ce отвориха и мистериозната женска фигура ce подаде отвън, чакайки да чуе казуса на госта й:

Рой дойде до замъка на арбитъра и почука на вратата. He желаеше да ce стига до тук, но Грина нямаше намерение да му върне гривната.

Селестия бе доволна донякъде- Надяваше ce тези да спрат вече c проблемите и простотиите си; защото страдаха само невинни.