Бертолд смяташе да отвърне; че не заслужава наказание, но реши да не си навлича гнева на арбитъра: - Някаква санкция, предполагам; не знам: - отвърна Бертолд накрая:
Арбитърът поклати глава. Не. Бяхте повикан, защото Бертолд твърди, че Вие сте виновен за побоят, който e нанесъл над графиня де Марли. Тъй като думите му донякъде ca истина, ще получите наказание; десет удара c камшик: Поради факта, че Бертолд e имал вражда c Вас, а не с графиня де Марли, вината Ви e само косвена, затова благодарение на факта, че имате слуга, можете да изберете кой от двама Ви ще понесе наказанието: Какъв е изборът Ви?
Клайд ce учуди. He предполагах, че e нападнал графинята. Съжалявам до някъде за станалото, но той постоянно провокира алергията на горката Фара c розите си. Затова реших да ce намеся отвърна мъжът. Относно наказанието, Борто ще го поеме-
Бертолд извъртя очи. Тъпако, обясних и на теб и на онази тъпачка, че имам нужда от тези рози. Тя да си вземе противоалергични лекарства: Ha нея поне ще и помогне
Арбитърът направи знак c ръка, за да принуди двамата мъже да замълчат Това не e важно: заради заболяването Ви, ще Ви спестя отвърна тя: публичното унижение: Мои подчинени ще ce върнат в дома Ви, за да изпълнят наказанието. Относно Бертолд; ще получите 100 камшика, но тъй като всичко ce случва, слуги на Арбитъра излязоха; след което хванаха Бертолд и го задържаха да не мърда. Съблякоха дрехите му и започнаха да му налагат удари c камшик. След известно време приключиха , като не бе останало здраво място по тялото на младия мъж. Арбитърът ce приближи и остави ръката му стръкче лунен прашец: Ще получите само това- Няма да стигне за всичките Ви наранявания, така че приоритизирайте по-сериозните: Всички сте свободни да си вървите:
Бертолд едва ce надигна от земята. И какво стана от цялата работа? Онзи нещастник Клайд ce отърва без нищо! Мъжът c бавни крачки ce запъти към дома си.
Клайд беше радостен, че му ce размина наказанието- Донякъде съжали Борто, този път той не беше виновен но винаги щеше да ce възползва някой друг да бъде наказан, вместо него. Мъжът пожела лек ден на двете дами и си тръгна
Рой въздъхна - Здравейте: Дойдох да ce оплача от Грина. Открадна една гривна от мен, която принадлежеше на сестра ми, след което ми предложи оферта от пет хиляди злато, за да ми я върне: Нямах толкова и й казах, че ще й дам само хиляда, при което тя бе съгласна Когато % занесох златото обаче, Грина ГО взе и каза; че ще ми върне гривната след като й дам и останалите четири хиляди. - изрече мъжът и си пое дъх: Няма как да събера такива пари.
Арбитърът кимна. Това e кражба, няма нужда да плащате нищо. Мои подчинени ще доведат Грина и ще донесат гривната Ви- Докато чакаме тя да дойде, какво наказание желаете да получи за това престъпление?
Арбитърът изгледа Грина c пренебрежение в очите Повиках Ви тук, защото Рой Ви обвинява кражбата на онази гривна както и в изнудване: тя посочи това, което един от подчинените и държеше: Кражбата e истина, но преди да споделя мислите си относно този случай, Ви давам шанс да обясните защо го направихте:
Тъй като кражбата Арбитърът ce замисли отново, след което отгледа и двамата въздъхна и изнудването ca истина, не бих могла да затворя очи за това престъпление: След като обаче e намесено заболяване; не бих могла да бъда и прекалено сурова: Другият вариант Рой, от Вас очаквам да изберете какво желаете да ce случи С този казус: Единият вариант e гривната и златото да Ви бъдат върнати, да си получите единствено гривната обратно, Грина да задържи златото и да получи 100 камшика през ръцете: Решете Разбира ce, можете да ce откажете от иска а на Грина да и бъдат отрязани и двете ръце: си и Грина да не бъде наказана, но тогава ще разчитате на нейната съвест да Ви върне каквото и да било-
Рой въздъхна. - Чаках нейната съвест, но така и нищо не получих: Добре, нека задържи златото и да получи сто камшика. По-милостиво e от това да й отрежат ръцете; макар че и това заслужава: - отвърна Рой:
Арбитърът кимна. Слугата подаде гривната, която държеше, на Рой, след което останалите задържаха Грина и започнаха да & удрят камшици през ръцете: След известно време приключиха , двете ръце на жената бяха целите в кръв и рани. Арбитърът подаде на Грина малък стрък лунен прашец: - Няма да стигне за всички наранявания; но това единственото, с което мога да помогна предвид вината Ви: И двамата стe свободни. - отвърна тя и ce върна в замъка
Рой въздъхна: Мъжът стисна гривната в ръка, за да ce увери, че Грина няма пак да я открадне, сетне си тръгна. He можа да си върне златото, но то не струваше колкото единственото останало му от сестра му: