Dragontale Квартал Силвъркийп Замъкът на Арбитъра

- Селестия известно време не можеше да проговори от срам Искаше и ce да избяга в замъка си и повече да не излезе от там, но не биваше да ce държи по този начин: Дойдох да ce оплача OТ Бертолд: - изрече графинята и свали шала си- Нападна ме по този ужасен начин, а причината e просто нелепа.

Арбитъра изгледа графинята от глава до пети и кимна-
Думите Ви ca истина. Бертолд ще бъде повикан тук; за да обясни поведението си. Докато го чакаме, какво наказание желаете да му бъде наложено?

Селестия нямаше особена представа какво да поиска. Злато си имаше, а и Бертолд надали имаше толкова да й плати като ибезщетение
Нямам представа, да го пребият c камшик на площада ми ce струва добро наказание

Арбитърът кимна.
- Нека изчакаме Бертолд и чуем неговото оправдание, преди да изберем финалното наказание: - отвърна тя и зачака мъжът да ce появи:

Бертолд дойде заедно със слугите на арбитъра: Мъжът въздъхна, когато видя Селестия:
Тук съм, какъв e проблемът?

Арбитърът хвърли поглед към мъжа.
Нанесъл сте побой на жената до мен. Желая да обясните защо- € равен тон отвърна жената:

Бертолд скръсти ръце:
Защото заболяването ми излезе извън контрол заради онзи негодник Клайд и Селестия го отнесе: сви рамене мъжът: Нямаше особено конкретна причина:

Чернокосата жена сви устни.
- Вината Ви за побоя e установена, но желаете ли все пак да повдигнете обвинение срещу Клайд? - попита тя:

- Разбира ce: - изрече Бертолд: Онзи идиот посмя да изскубне розата от ръцете ми, за да добре онази Фара. Розите ca ми нужни, за да потискат симптомите на заболяването ми. Клайд е виновен в цялата тази история.

Арбитърът кимна.
Клайд ще бъде повикан тук. Докато го чакаме, какво наказание смятате, че заслужавате заради побоя, нанесен над графиня де Марли?

Бертолд смяташе да отвърне; че не заслужава наказание, но реши да не си навлича гнева на арбитъра:
- Някаква санкция, предполагам; не знам: - отвърна Бертолд накрая:

Клайд ce появи със слугите на арбитъра Мъжът не разбираше защо ca тук Бертолд и красивата графиня: Борто и тях ли беше нападнал?
Защо бях повикан?

Арбитърът поклати глава.
Не. Бяхте повикан, защото Бертолд твърди, че Вие сте виновен за побоят, който e нанесъл над графиня де Марли. Тъй като думите му донякъде ca истина, ще получите наказание; десет удара c камшик: Поради факта, че Бертолд e имал вражда c Вас, а не с графиня де Марли, вината Ви e само косвена, затова благодарение на факта, че имате слуга, можете да изберете кой от двама Ви ще понесе наказанието: Какъв е изборът Ви?

Клайд ce учуди.
He предполагах, че e нападнал графинята. Съжалявам до някъде за станалото, но той постоянно провокира алергията на горката Фара c розите си. Затова реших да ce намеся отвърна мъжът. Относно наказанието, Борто ще го поеме-

Бертолд извъртя очи.
Тъпако, обясних и на теб и на онази тъпачка, че имам нужда от тези рози. Тя да си вземе противоалергични лекарства: Ha нея поне ще и помогне

Арбитърът направи знак c ръка, за да принуди двамата мъже да замълчат
Това не e важно: заради заболяването Ви, ще Ви спестя отвърна тя: публичното унижение: Мои подчинени ще ce върнат в дома Ви, за да изпълнят наказанието. Относно Бертолд; ще получите 100 камшика, но тъй като всичко ce случва, слуги на Арбитъра излязоха; след което хванаха Бертолд и го задържаха да не мърда. Съблякоха дрехите му и започнаха да му налагат удари c камшик. След известно време приключиха , като не бе останало здраво място по тялото на младия мъж. Арбитърът ce приближи и остави ръката му стръкче лунен прашец: Ще получите само това- Няма да стигне за всичките Ви наранявания, така че приоритизирайте по-сериозните: Всички сте свободни да си вървите:

Бертолд едва ce надигна от земята. И какво стана от цялата работа? Онзи нещастник Клайд ce отърва без нищо! Мъжът c бавни крачки ce запъти към дома си.

Клайд беше радостен, че му ce размина наказанието- Донякъде съжали Борто, този път той не беше виновен но винаги щеше да ce възползва някой друг да бъде наказан, вместо него. Мъжът пожела лек ден на двете дами и си тръгна

Селестия бе доволна донякъде- Надяваше ce тези да спрат вече c проблемите и простотиите си; защото страдаха само невинни.

Рой дойде до замъка на арбитъра и почука на вратата. He желаеше да ce стига до тук, но Грина нямаше намерение да му върне гривната.