Търсене

- Да кажем, че винаги се месеше там, където не трябва. С Дейвид крадяхме, за да се изхранваме. Проклетникът обаче винаги свиваше по нещо повече. Уж бяхме като братя. - засмя се Иан. - После и глупавата му сестра. Най-нак…

Така и така беше тук, можеше да опита да разбере повече за враждата, в която бе намесена. - Какво е направил, за да заслужи това?

- Не. - отвърна Иан. - Още не. Той трябваше да отиде да потърси тънки въженца по-късно. - Още мисля как да накарам Дейвид да съжалява, че се е родил.

Катрин от няколко дни беше в плен на Иан. Момичето бе започнало да свиква с ужасната му компания, но въпреки това се чувстваше ужасно напрегната всеки път, когато чуеше този да мърда. - Няма ли да ме пуснеш вече? - попит…

Иан прибра кърпичката и етера обратно, след което се подсмихна и зарови ръка в нощницата, галейки нежно едната гърда на Катрин. - Все така приятни. - въздъхна той. - Макар и да разбирам какво е видял Дейвид в теб, не мис…

Катрин не можеше да се бори с това нещо, затова накрая се предаде и изгуби съзнание.

- Може би. - сви рамене Иан. - Преди това обаче, съм уморен, затова е време да си лягаме. Той извади от джоба си шишенцето с етер и напои кърпичка с него, след което доближи Катрин и я постави върху устата и носа ѝ.

Лицето на Катрин пребледня. Тя погледна камата в ръката на Иан, а след това и самия него. - Ти си болен! - изрече тя, след като намери гласа си.

Иан се засмя. - Иска ти се да ми се нахвърлиш, нали? - засмя се той и завъртя камата в ръката си. - Малката ни игра в уличката доста ми хареса, тогава също много се бореше. Да си поиграем ли пак по този начин?

Катрин инстинктивно отдръпна глава. За миг ярост измести страха и тя стисна зъби, ноктите ѝ се впиха в дланите. Гледаше го така, сякаш можеше да го убие в този момент, но беше безсилна.

Иан усети през въжето, че Катрин се е изправила, след което я задърпа обратно към къщата. Влязоха вътре и той побърза да я отведе до другата стая, сетне я бутна на стола. Завърза ръцете ѝ, а след това и краката и върза д…

Катрин избърса сълзите си. На какви още унижения щеше да бъде подложена, докато някой я намери? Смесица от чувства се надигаха в нея. Срамуваше се да прави нещо толкова лично, докато той е наоколо. Чувстваше се унизена, …

- Да видим. Иан развърза въжетата, остави само онова, което минаваше през тялото ѝ. Него щеше да използва като повод. Той задърпа Катрин извън къщата. - Е, тази къща няма такива удобства, затова ще се задоволиш с дървета…

Катрин тежко преглътна. - Да. - плахо отвърна тя.

След като нахрани Катрин, Иан захвърли кутията. Той извади камата си и опря острието в шията ѝ. - Всяка глупост ще ти коства много. - гласът му беше сериозен. - Сега ще те развържа, за да отидеш до тоалетна. Ако опиташ д…

Катрин прехапа устна. Униженията нямаше да приключат. Момичето беше гладно, затова се остави Иан да я нахрани. Трябваше внимателно да наблюдава действията на този мъж и да се старае да не го ядосва. Не искаше да я нараня…

Иан се усмихна. - Аз ще те нахраня. - отвърна той и с вилицата заграби част от варените картофи. - За твое добро е да не създаваш проблеми.

Катрин извърна глава, когато Иан се доближи до нея. Застина, когато той застана на сантиметри от тялото ѝ. - К-как да се храня така? - гласът ѝ отново започна да трепери.

Иан се засмя. - Защото така искам аз. Използвам слабостите на враговете си, за да постигна целите си. Хубаво е, че успях да се добера до теб, предвид с какви зверове сте се обградили. - отвърна мъжът. - Нищо лично спрямо…

Катрин леко си отдъхна. Силиа не бе пострадала заради нея. - Защо ме държиш тук? Защо просто не застанеш пред Дейвид и не решите проблема, какъвто и да е?

- След смъртта на скъпата му Мередит, търсеше ме под дърво и камък. След станалото с теб се налива с алкохол от сутрин до вечер. - засмя се Иан, сетне се намуси. - Силиа? Това онази русата ли е? Нищо ѝ няма, трябва отдав…

Катрин си пое дъх. От думите на Иан я заболя. Тя знаеше, че не може да има общо с Дейвид, но чак да не му пука за нея? - Не разбирам защо говориш така за него. - изрече момичето и реши да смени темата. - Какво направи съ…

- Нищо. - отвърна Иан. - Ние дори не се познаваме. За мен си просто инструмент да постигна целите си. Дейвид е научил за станалото, предала си съобщението ми. Явно обаче не му пука за теб.

Катрин все още се страхуваше много от този мъж, но първоначалният ужас бе преминал и ярост започна да се надига в гърдите ѝ. - Какво ти направих аз? - тихо изрече Катрин.

Иан влезе в стаята, където бе Катрин заедно с кутия с храна. - Сториш ли нещо глупаво, наистина няма да се поколебая. Ще отложа срещата си с Дейвид и ще те насилвам колкото мога повече. И ще режа неща от теб също. - запо…