Търсене
869 поста в „Къщата на Арус“
Нана не знаеше какво да отвърне. - Ако е истина, поне аз ще мога да живея спокойно по тези земи. - въздъхна облекчено лисицата. - Повече няма да има кой да ме заплашва и нагрубява.
- Лесли не би излъгала за подобно нещо. Но кой би могъл да нападне Силиа в дома на брат ѝ? Когато отидох да я потърся вчера, ми съобщиха че е там. Афсол не е способен на подобно нещо, дори и да не бяха в добри отношения …
"Силиа е била убита?", изненада се Лилит. "Това е странно, определено."
- Не Лесли... - въздъхна Далия. - Силиа е умряла. Според бележката са я убили. Макар и да разбирам защо са го сторили, не ми се вярва да е истина.
Призракът на Силиа се плесна по челото, но ръката ѝ мина през него. - Тая наистина не е наред.
- За което тя така и не плати пълната цена, като нещастницата, която е. Какво да се е случило, според тази бележка е умряла. - невъзмутимо съобщи Далия.
- Лесли е едно от момичетата, което продадох на Силиа. - отвърна Арус. - Какво се е случило с нея?
Нана не разбираше абсолютно нищо от случващото се. - Чакайте, коя е Лесли и какво толкова пише в тази бележка?
- Или, ако тази Лесли е нейна приятелка, двете заедно са измислили това, в отчаян опит пиклата отново да привлече вниманието на всички върху себе си. Просто не ѝ се връзвайте и нека забравим, че сме видяли това. Не вярва…
- Ако е била Лесли, значи написаното вероятно е истина. Въпросът е как се е случило подобно нещо? - недоумяващо продължи мъжът.
- Не напълно, шефе. Нямах време да я попитам. - отвърна слугата. - Но жената, която я достави действително приличаше на Лесли.
Крисчън взе бележката и я прочете. Написаното там го шокира. Та само преди ден Силиа бе изпратила покана да разговарят във вилата ѝ? Как бе възможно сега да е мъртва? Той също се обърна към слугата. - Сигурен ли си, че Л…
- Искаш да разбереш? Ето, сам я прочети. - тя хвърли парчето пергамент към Крисчън.
Арус също се заинтригува, чувайки името на Лесли. Крайно необичайно, предвид реакцията на Далия.
Крисчън се засмя. - Далия, остави горкия човек намира. Какво толкова пише в тази бележка? - реши да се намеси той, инак горкия слуга нямаше скоро да може да се измъкне от този безпредметен спор.
- Как бих могла да си спомням някакво произволно име? Ако мислите, че ми е за цел да си спомням имената на всеки слуга, или слугиня, жестоко сте сбъркали. Кой знае, сигурно е някоя нейна приятелка. Това е напълно нелепо.
Служителят обаче поклати глава. - Не, господарке. В това вече съм сигурен, беше тъмнокоса. Приличаше малко на... Лесли. Ако си я спомняте.
Далия присви очи. - Човешка жена? Тук е пълно с такива. Нека позная, беше белокоса тази човешка жена, нали? - с подигравателен тон попита тя. - Не знам за кой път по ред се опитва да ни направи на глупаци.
Служителят сви рамене. Работеше в това имение отдавна и бегло си спомняше външния вид на Лесли, но не беше съвсем сигурен. - Не мога да кажа, господарке. Беше човешка жена, със сигурност.
Далия грубо грабна парчето пергамент и се зачете в него. След кратка изненада, изписана по лицето ѝ, жената се обърна към слугата. - Кой ти даде това нещо? - с остър тон попита тя.
Служителят въздъхна и подаде бележката в ръцете на жената. Не искаше да си навлече гнева ѝ.
- Нормално, кой би искал да бъде твой слуга?
- Какво ти? И какво държиш там? Я веднага ми го дай да видя. - заповяда Далия.