Търсене

Силиа дори не прочете пергамента. Тя го скъса на парчета и ги хвърли между себе си и Нана. - Извинявай, не съм сигурна какви ги дрънкаш. - с насмешка продължи Силиа. - Опитваш се нещо да ме изнудваш ли?

Нана се усмихна чаровно и подаде в ръцете на другата жена пергамент, с написани цифри и сметки на него. - Здравей. - весело поздрави тя. - Снощи го смятах, ще излязат около петнадесет милиона за първите три месеца, с вси…

Силиа тъкмо се канеше да ходи в парфюмерията. Тя тръгна към изхода, когато някой почука на вратата. Доброто ѝ настроение мигом се изпари, когато видя Нана. - Ти пък какво търсиш тук? - скръсти ръце принцесата.

Нана успя да открие другия замък и почука на вратата. Ако онази Силиа не беше тук, чернокосата ѝ приятелка щеше да си плати.

Аша изсумтя. Трябваше да убие тъпата котка и да я остави да изгние някъде. Беше се забъркала в уникална каша и нямаше представа как щеше да се измъкне от нея.

Ейда ликуваше. Надяваше се проклетницата Аша да се издъни още, за да я убият най-сетне. Момичето побърза да излезе от всекидневната, радваше се, че не повярваха на измислиците, които Аша и Силас я накараха да твърди.

Силас беше бесен. Аша съвсем беше прекалила. Той я стисна силно за бузите и прошепна в ухото ѝ: - Съжалявам, но този път няма да се измъкнеш. Ще бъдеш наказана, защото явно не разбираш от дума. - изсъска той и я пусна, с…

- Знам, но се опасявам, че татко може да се намеси по някакъв начини и да нарани Силиа. - отвърна Афсол на ефоски. - Още е твърде рано, за да разтрогнем брака си, затова ще трябва да я трая. Принцът въздъхна. - Бъди вним…

Сандреа невярващо погледна към Афсол. - Сигурен ли си? Отношенията ви отново ще се разклатят, а не си струва да ги жертваш, за да се чувства добре Аша.

Афсол махна с ръка, за да я прекъсне. - Спри, няма смисъл. - изрече той. - Доста жестоко спрямо Силиа, но ти давам последен шанс. Ако нещо се случи със сестра ми, животните ѝ или нещо друго, първо вас ще държа отговорни,…

Аша не знаеше какво да каже. Ако настояваше, тази позната на Афсол можеше да дойде. Ако не кажеше нещо обаче, признаваше че го е сторила. - Не съм...

Афсол въздъхна и се облегна в креслото си. - Смятате ли да поддържате това твърдение? - вирна вежда принцът. - Имам много добра позната, която работи в лудницата. Мога утре да я доведа и да разберем дали Ейда има някакви…

- Тя не е добре. Случвало се е да наранява животни. - започна Аша. - Мислим, че е заради травмата ѝ.

- Не съм казал, че ти вярвам. - усмихна се Афсол. - Даже напротив. Не вярвам Ейда да е успяла с тази счупена ръка да напъха Хектор и кошница, след което да го хвърли през прозореца.

Аша се усмихна бегло. Афсол ѝ вярваше явно, това беше добре. - Благодаря ви, че ми вярвате. - изрече тя тихо.

Силиа изсумтя. Някак знаеше, че Афсол нищо няма да направи. - Няма да оставя нещата така. - изсъска Силиа и погледна отново Аша. - Преди да си тръгнеш за Милбърн, прескъпо ще си платиш за това, което си сторила. Принцеса…

- С Мели може да излезете. Ще се погрижа за останалото. - отвърна Афсол и леко се усмихна. - Сега си твърде афектирана, нещата само ще ескалират.

- Какво искаш да кажеш с това? - Силиа се обърна към Афсол.

Афсол бе мълчал до сега. Принцът разтърка чело с ръка и тежко въздъхна. Той също не вярваше Ейда да е виновна. - Сил, разбирам, че си ядосана и ти е тежко в момента, но така до никъде няма да стигнем. - започна той. - Мо…

Силиа с две крачки скъси разстоянието между себе си и Аша и я зашлеви с всичката си сила. - Много взе да ти става да говориш пълни небивалици по време на някакви пристъпи! - извика принцесата. - Изобщо не ти вярвам! Върв…

Аша избухна в плач. - Аз бях наистина много ядосана, когато научих, че сте ми дала отвара против забременяване. - през сълзи отвърна принцесата. - Обаче не съм го наранявала, не бих посмяла. Много съжалявам за думите си,…

Сандреа пристъпи по-близо до Силиа. Трябваше да бъде наоколо, ако сестра му решеше да избухне срешу тези тримата. Силиа погледна Силас и се изсмя. - Смятате ли, че ще повярвам на тази простотия? - повиши тон Силиа. - Доб…

Силас пристъпи напред. - Извинете, че се меся, но Ейда си има проблеми. В замъка в Милбърн не веднъж е наранявала животни. - изрече принцът. - От време на време се случва. Много съжалявам за случилото се с горкия Хектор,…

Силиа прочете написаното и въздъхна. - Ейда, стига глупости. Сандреа ми е разказвал колко добре си се чувствала, когато си била край котките ми. Играела си с тях, не вярвам да си ги наранила. - изрече принцесата.

Бяха дали на Ейда тефтер и писалка, когато ги извикаха във всекидневната. Момичето държеше със счупената си ръка тефтера, а с другата пишеше, което беше трудно. Накрая тя успя да напише каквото ѝ бяха казали Силас и Аша …