Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
- Нека поне за едно от всичките си престъпления да съм наистина виновен. - засмя се мъжът.
- Ха! Не знам дали си насилил тази Силиа, но току-що съвсем ясно ме заплаши! - обтегна укорително показалец към него лисицата.
- Фактът, че ако го направиш, ще те убия? - усмихна се Крисчън.
Нана се засмя отново. - Постоянно твърдиш, че съм близка с Лилит. Е, аз наистина я смятам за близка. Какво ти гарантира, че няма да ѝ разкажа всичко още утре?
- Не дойдох тук, защото търся нечия помощ. Исках просто да бъда на спокойствие. Както може би осъзнаваш, би било същинска трагедия Арус, Лилит или Далия случайно да научат за случилото се.
Нана никак не бе доволна от този отговор. - В такъв случай съм безполезна, със силите на човешка жена, не бих могла да намеря каквото и да било. Другото ми предложение все още си стои, разбира се. Наеми ми слуги, и ще ти…
- Съжалявам. Не мога да направя това. - след кратък размисъл отвърна той.
- Разбира се, че ще ти помогна. - с меден глас изрече лисицата. - Ти ме спаси от противния гном, не помниш ли? Даде ми този дом, каква бих могла да бъда, освен благодарна?
Крисчън се замисли. Да върне устройството на Нана бе изключително рисковано, нищо не му гарантираше, че лисицата ще спази думата си от там насетне, както и че няма да нарани още хора. - Ако ти го върна, каква е моята гар…
- Не мога да направя подобно нещо, без да използвам силите си. Върни ми талисмана, след което ще ти помогна с удоволствие. Това би било доста по-добра разплата от слугите. Разбира се, всичко е на твоя отговорност. Моите …
Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. - Това е толкова далеч от истината, та дори не съм сигурен как да отвърна. Нито Силиа, нито Елвира са такива. Силиа действително е била нападната от някого, ако наистина искаш да ми пом…
Нана се изсмя с глас. - Юки беше права за теб, наистина си доста глупав. Дори не си осъзнал какво са опитали да направят тези двете. - продължи да се смее лисицата, сякаш пред нея стоеше кралския шут. - Дори не е имала с…
Крисчън поклати глава в отрицание. - Не се притеснявам от това, дори обещах пред Елвира да не споделям с никого за случилото се, именно за което очаквам и ти да уважиш желанието ѝ.
- След като изглежда се притесняваш, че ще разкаже на всички, явно е важно за теб. - невъзмутимо отвърна лисицата.
Крисчън се засмя. - Това определено няма да направи ситуацията ми по-обещаваща, но съм трогнат от готовността ти да помогнеш. - подигра се той.
Нана изгледа наемния убиец с неразбиращ поглед. - Ще ме извиняваш, но тази съвсем е полудяла. След като не си го направил, какво те интересуват измислиците ѝ? - лисицата присви очи. - Или пък точно затова си дошъл при ме…
- Лесно е да се каже отстрани. - горчиво се изсмя Крисчън. - Тя твърди, че съм я насилил. Никога не бих сторил подобно нещо, но въпреки това, тя твърди, че е видяла мен.
Нана се замисли. - Онази жена, Далия, твърди за нея, че често си измисля. Не я познавам достатъчно добре, за да твърдя дали това е истина или лъжа, но не разбирам защо въобще позволяваш подобни неща. Ако аз бях в тази си…
- Ситуацията не е толкова проста. Бих желал да е, лесно щях да се измъкна от нея в такъв случай. Силиа действително е била нападната, но не от мен. Тя обаче твърди, че е видяла мен. Не съм сигурен как бих могъл да оборя …
Нана се изсмя с глас. - Тази съвсем ли е полудяла? Ще ми се разсърдиш отново, но отдавна те предупредих за нея. - продължи да се смее лисицата. - Жената си е чисто луда, вместо да го видиш, ти обвиняваш Лилит в същото.
- Трудно бих го убил, защото този човек е Силиа. - отвърна Крисчън с усмивка на лице.
Лисицата повдигна вежда. - И? Какво от това? Просто го убий, какъв е проблема? - продължаваше да не разбира жената.
- Думите ти са част от проблема. - засмя се мъжът. - Истината е, че дойдох тук, защото някой.... ме обвинява в нещо, което не съм извършил.
Нана въздъхна. - Естествено, че ще настоявам да знам истината. Ти не идваш току-така при мен, ако не искаш нещо, или не планираш да ме заплашваш. Всичко това е крайно необичайно.
Крисчън се замисли за момент. - Всъщност, дойдох тук, защото очаквах да бъдеш единствената, която няма да ме разпитва твърде много за случилото се. Изглежда е неизбежно. - въздъхна мъжът. Беше обещал на Елвира да не разк…
