Търсене
1150 поста в „Имението на Нана“
Каво построи комунизма. - Але не ве курво проста си като пролетен налъм ве тука нося паткана да прайш работата ве. - обясливо каза Каво и изкарва паткана да дава на курвата да зима.
Нана повдигна вежди учудено. Не разбра почти нищо от думите на този луд. - Съжалявам, не съм сигурна, че разбирам какво искате. Ако идвате за услугите ми, бих приела само теб и тарифата ми е 1 милион злато на час. - невъ…
Каво са пляска главата. - Але курво тука с кончито сме дояздили да ти фърляме паткана да го киризиш ве. - обясливо каза Каво ама малко зверски излезе.
Нана чу, че някой е на вратата и отиде да отвори. Мигновено присви подозрително очи, когато видя на прага си лудия коняр от Еритос, заедно с още по-лудия му кон. - Какво търсите тук? - студено попита Нана.
Каво доязди с кончестър и паткана и начука тъз на вратата.
Лисицата въздъхна. Надяваше се да не чува повече нищо за историята с онази Беатрис. Вместо да живее спокойно и охолно, започваше да има все повече проблеми на това място.
- Не се притеснявай, няма да позволя нещо да ти се случи, Кросфайър Муунлайт би загубил толкова много от липсата на прекрасно създание като теб. Ще оправя нещата. - намигна ѝ той, сетне пожела лек ден. Трябваше отново да…
Нана въздъхна. - Само защото нямам друга алтернатива в момента. - въздъхна лисицата.
Арус въздъхна. Обща черта на красивите лисички ли беше да са колкото прекрасни, толкова и луди?! - Ще видя какво мога да сторя по въпроса. - излъга той. - Мен ако питаш никак не са хубави тези работи. Та ние сме почти съ…
- Дори и това не бе сторено от добротата на сърцето му. - изсумтя лисицата. - Няма значение, нямам никакво намерение да се "помирявам" с него, просто му кажи да стои далеч от мен.
- Крис е ужасно упорит понякога, но не ти мисли злото, все пак - погледни къде живееш. - засмя се Арус.
Нана въздъхна тежко. - Не съм убедена, че говорим на един език с теб вече. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Аз нямам нищо против него, той е този, който трябва да се спре!
Арус отново поклати глава в отрицание. - Никой нормален не се интересува толкова от непознато хлапе, Крис не е прав в случая, но не бих могъл да му влияя особено на този фронт. - неловно се засмя мъжът. - Сигурен съм, че…
- Аз просто исках да помогна на това дете, но разбира се, отново отнесох заплахи. Сигурна съм, че допринася, но тя отдавна не ме харесва и със сигурност се е оплакала от мен много преди това. Плюс това сгреших и помислих…
- Чакай малко, не сте ли скарани заради онова хлапе, Селесте? - Арус беше доста объркан от думите на Нана. Вярно бе, че лисицата не за пръв път споменаваше, че според нея Крисчън се опитва да я убие, но той го познаваше …
- Много е просто, тя е тази, която е поръчала смъртта ми. Ако тя оттегли желанието си, вероятно наемният ти убиец ще бъде склонен да ме остави намира. - отвърна Нана.
- Силиа? - повдигна вежда Арус. - Не съм сигурен как точно тя има отношение в това.
- И как се предполага, че трябва да го сторя?! - скръсти ръце Нана. - Проблемът е в него, не в мен. Аз съм винаги добра и сговорчива с останалите, някои от тях просто не одобряват расата ми и ме дискриминират заради това…
- Не смятам, че имаш нужда да се страхуваш, но колкото и да не ми се иска да го признавам, ще се наложи да те разочаровам. Напоследък е сметнал за нужно да се цупи и на мен. - въздъхна Арус. - Това е и другата причина, п…
- Той не вижда така нещата. - раздразнено отвърна Нана. - След като сте толкова близки, защо не го убедиш да ми върне устройството на гнома? Единственото, което искам е да живея спокойно тук, вместо в страх както сега.
- И в прекрасната ти и несъмнено достоверна логика, защо все още не го е сторил? - подигравателно отвърна Арус. - Познавам Крис отдавна, напълно съм съгласен, че е особено досаден, но в никой случай не наранява красиви ж…
Лисицата извъртя очи за пореден път. - Бих го написала с мастило върху тялото си, ако ще означава наистина да се изпълни, но уви. Той пази ужасното устройство на онзи гном и съм сигурна, че просто чака удобен момент, за …
- Не мога да повярвам! - жизнерадостно възкликна Арус. - Доживях да чуя тези слова от устата на красива жена в това кралство! Този момент трябва да се увековечи. Би ли се съгласила да отидеш на площада и да изкрещиш това…
Нана скръсти ръце. - При всички случаи, не желая да комуникирам с него. - отсече тя.
Арус повдигна вежда. - Знам, че Крис понякога изобщо не следва интереса си, но не вярвам да те заплашва сериозно. Сигурна ли си, че просто не приемаш думите му грешно? - засмя се търговецът.
