Търсене

- Силиа е поръчала убийството ти? - отново учудено възкликна Беатрис. - Не го вярвам! Разговаряла съм с това момиче и както казах предния път, разбирам защо би била гневна от отношенията ти с него, но не вярвам да е стиг…

- Не знам колко струва, нито ме интересува. - излъга Нана. - Както казах, дори и да не отидеш да го молиш да ме убие, той така или иначе се опитва да го стори, заради онази Силиа.

Беатрис се закашля, за да сподави смеха си, изглежда тази професия май наистина бе объркала съзнанието на розовокосата жена. - Нана, това имение изглежда като че ли струва цяло състояние. Ако те мразеше, защо би ти го по…

- Защото ме мрази. - продължи лисицата с равен и незаинтересован тон. - Не е ли очевидно?

Зениците на младата жена се разшириха от почуда. - Съжалявам, в това няма никаква логика. Това огромно имение ти е подарък от приятеля на Арус - Крис? И въпреки това твърдиш, че иска да те убие? Защо... Защо би сторил по…

- Тази къща също е, но това в никой случай не го спира да ме заплашва. - изсумтя Нана.

Беатрис се изненада. - Но... Днес си спомних, че къщата, в която бяхме на онзи пикник, ти беше подарък от него. Как така стигнахте до подобно положение? Наистина не разбирам.

- Така или иначе няма да си първата, не се притеснявам особено от това. Наемният убиец така или иначе си търси повод, за да ме нападне, ти просто щеше да му дадеш още един. - все така незаинтересовано продължи лисицата.

- Не знам какво ми се случи. - сви устни Беатрис. - Предполагам, че гнева ми наистина надделя. - тихо се засмя жената. - За да сме напълно наясно, просто исках да те сплаша, никога не съм имала намерение да поръчвам наис…

Нана изви глава встрани. - Радвам се, че поне нищо ти няма. Притесних се като припадна. - излъга тя.

- Осъзнавам го, но те моля и ти да ми влезеш в положение. Цял живот ни е лъгал, снощи дори научих, че е взел злато от семейната хазна и е обвинил мен за изчезването му! Нарекох те с ужасни обиди, за което съжалявам. - Бе…

- Както казах, семейните проблеми на клиентите ми не са моя грижа. - незаинтересовано отвърна Нана, разглеждайки маникюра на лявата си ръка.

Беатрис мълчаливо седна на едно от креслата. Това имение беше повече от впечатляващо. - Знам какво си мислиш, но те уверявам, че наистина дойдох, за да се помирим. Обвиних те първосигнално, но баща ми е главният виновник…

Лисицата въздъхна раздразнено, но въпреки това кимна и се отмести от входа. Така или иначе, ако тази решеше да се прави на интересна отново, нямаше да оцелее още дълго. След като двете влязоха вътре, Нана я покани в една…

- Не, това нямаше нищо общо. Ще ми позволиш ли да вляза? Наистина прекалих вчера, но ме разбери. Цялото ми семейство е съсипано, в яда си обвиних теб, но след като останах насаме със себе си и премислих нещата, осъзнах, …

Нана скръсти ръце. Съвсем беше забравила за това. - Може и така да е било, не си спомням. Внезапният спомен за гостоприемността ми те е накарал да се разкаеш за грубото си отношение? - саркастично подметна лисицата.

- За да се извиня. - наведе глава Беатрис. - Спомних си откъде си ми позната, аз и Далия ти гостувахме в Еритос. Беше ни поканила на пикник по бански?

Нана отиде да отвори, мислейки си, че някой нов потенциален клиент е дошъл да я търси. Отстъпи назад, когато видя онази жена от предния ден - Беатрис. Огледа се, но не видя наемния убиец с нея, а и не почувства отлив на …

В гнева си от предния ден, Беатрис съвсем беше пропуснала факта, че всъщност познава тази Нана. Преди известно време, Далия и тя бяха гостували на лисицата в Еритос, където живееше в една малка къщурка, даже си спомняше,…

Нана си взе довиждане с Юки и отиде да поплува в басейна си. Трябваше да измисли как да разговаря с онзи Арус, без да привлече вниманието на наемния убиец и онази Силиа.

Юки сви рамене и пожела лек ден на другата лисица, сетне използва кристала за телепортация, за да се прибере. Нана беше приела доста добре новината за лисиците, та не се наложи да я лъже повече относно условията им. Прок…

Нана се замисли. - Знаеш ли, права си. Той познава почти всички в това кралство. Все пак, първоначалният списък с клиенти, който имах дойде от него. Трябва да го попитам скоро.

Юки довърши чая си, сетне се разсмя с глас. - Тогава не ти остават много опции. - лисицата се замисли. - Шефът на наемния убиец, онзи Арус. На мен никак не ми е приятен, но има нужните контакти на това място, ако си скло…

Нана наведе глава. - Не мога да сторя това. - отвърна тя. - Първо, наемният убиец никога няма да ми го разреши, тъй като тази къща е негова. Второ, дори и да ми даде златото, аз харесвам това място, не желая да живея в м…

- Не би следвало подобни неща да те тревожат. - отвърна Юки. - Относно работата ти, може би е добре да продадеш тази къща и да си купиш няколко по-малки в повече територии.