Търсене
1001 поста в „Лятната вила на Силиа Фингел“
- То звучи, но не ме спира от това да избягам. - въздъхна Силиа.
- Добре, може би да си намериш сама компания не е било добра опция. Какво ще кажеш за публичен дом? Там ще си платиш, можеш да поискаш най-доброто и да се оставиш в ръцете на жената или мъжа, които си поръчала. - предлож…
Принцесата поклати глава. - По-добре не. Просто така нападнах един невинен мъж, след като му предложих да правим секс. Не мисля, че искам да виждам хора известно време.
- Не, това е кофти ситуация, но има напредък. Стигнали сте до някъде. Трябва ти повече воля. - сви рамене Елвира. - Може да пробваш отново да излезеш утре.
Силиа отново въздъхна. - Казах ти. - изрече тя. - Отдавна знам, че не бих намерила сили в себе си да спя с друг, вече се и убедих в това.
Елвира не се сдържа и се засмя. Сцената, в която Силиа изритва този мъж ѝ се струваше доста смешна. - Извинявай, не трябва да се смея, но не мога. - изрече жената. - Очевидно е много по-сериозно отколкото си мислех.
- Не. - изрече Силиа. - Мина добре в началото. Мъжът приличаше на Крис, не беше лош избор, но когато се качихме в една от стаите... не знам, просто усещах цялата тази работа толкова грешно. Въпреки това реших да продължа…
Елвира се притесни. - К-какво е станало? Да не ти е посегнал някой?
Силиа въздъхна. - Прибрах се. - изрече тя. - Не мина никак добре, както и предполагах.
Елвира бе решила да се потопи в горещия извор на Силиа, докато нея я нямаше. Какво като бе вечер? Маркизата се наслади достатъчно на това приятно място и реши да си ляга, доволна, че е накарала приятелката си да излезе и…
Силиа се върна във вилата си, ужасно разочарована от себе си. Не искаше все още да влиза вътре, затова седна на стълбите и дълбоко си пое дъх.
Елвира въздъхна, наблюдавайки как Силиа излиза от вилата си. - Сигурно, но това ще е проблем за утре. - изрече жената и отиде да си налее чаша вино.
Силиа въздъхна. - Ще съжалявам, че те слушам, нали? - изрече принцесата и излезе от вилата си.
- Не, роклята си е много красива, не помня да съм я виждала, но не е от значение. - изрече Елвира. - Върви и се забавлявай. Ще видиш, че не е чак толкова зле.
Силиа още веднъж въздъхна и допи виното си. Може би нямаше да е чак толкова зле. Можеше да намери мъж, който да прилича на Крисчън и да си прекара горе-долу добре. - Добре, добре. Ще пробвам. - сви рамене принцесата и от…
- Да, разбира се. - засмя се Елвира. - От какво те е страх? Че ще те одумват? Моля ти се, на никого не му пука, не е като и те да са сексуално моногамни. Мнението на Крисчън относно това, което ще се случи? Не мисля, че …
Силиа тежко въздъхна. Звучеше хубаво, но не желаеше да го прави. - Ще пропусна. Заболя ме главата.
- Да спиш с някого. - изрече Елвира. - Хайде, облечи нещо по-хубаво и излез навън.
- Кое не ми стиска? - неразбиращо попита Силиа. - Да убия някого или да спя с някого?
- Предвид, че никога не си го правила за забавление, надали. - изрече Елвира и се засмя. - Не ти стиска, нали? Въпреки всичко продължаш да мислиш, че с действията си ще нараниш Крисчън. Не, Силиа, нараняваш само себе си.
Силиа извъртя очи и отпи голяма глътка от виното си. - О, благодаря, че отново ми напомни това. - изсъска принцесата. - По-добре да отида да убия някого, пак ще е развлекателно.
Елвира кимна. - Защо не? Няма да реши главния ти проблем, но ще ти подейства добре за известно време. - изрече жената. - Не знам защо се наказваш по този начин заради Крисчън. На него не би му пречило, че си потърсила се…
Силиа се опули насреща ѝ. - Това е грандиозният ти съвет? - премига няколко пъти принцесата. - Искаш да изляза навън и да забия някого? Сериозно?
Елвира опита да прикрие раздразнението си. - Почти. - излъга жената. Искаше да даде стимул на Силиа да продължи напред, но самата тя все още бе твърде раздразнена от внезапния брак на тия двамата. - Виж, защо не излезеш …
Силиа скръсти ръце. - Добре, ще спра, след като ми отговориш на един въпрос. Ти спря ли да мислиш за Афсол и Аша? - вирна вежда принцесата.
