Търсене

Афсол се насили да се засмее. - Пред тъмница и мъчения, бих предпочел безлюден остров. - отвърна той.

Силиа скръсти ръце. - Милата ти, невероятна съпруга, твърдеше, че си на безлюдния остров, на който си почивах за кратко, когато те нямаше. Вярваше, че Сандреа няма да се върне с теб, а след тази ужасна новина, Елвира ще …

- Крием Афсол, за да се вижда с Елвира? - учуди се Афсол. - Ще ми се... такава да беше ситуацията.

- Наистина ли ме питаш това? Достатъчни бяха нелепите ти обвинения, че крием Афсол, за да се вижда с Елвира. - изрече Силиа. - И това ти е малко задето се разхождам с тази лилава коса сега.

Елвира извъртя очи. Сълзите на тази изобщо не можеха да я трогнат, но реши да си държи устата затворена, за да не разстройва Афсол.

Аша нарочно избухна в сълзи. - Защо правите това? - изрече през сълзи тя. - Аз наистина съжалявам, че погрешно разбрах изчезването на Афсол. Много съжалявам, че подмених боята ви, не предполагах, че ще бъде толкова серио…

Афсол разтърка чело с ръка. Мъченията и тъмницата вече му се струваха по-приятни от караниците на Аша и Силиа.

Силиа се засмя. Не предполагаше, че пигментът ще има чак такъв ефект. - Честно казано, този цвят ти отива. Щях да сложа черно, но нямаше да се разпознаваш в тъмното. - продължи да се смее принцесата, сетне изражението ѝ …

Елвира се обърна към дразнещия глас на тази и избухна в смях. - Божества, момиче, ти наред ли си? - продължи да се смее жената. - Това някаква помада за по-мека кожа ли е?

Афсол се стресна и веднага си плю в пазвата. Тези двете искаха да му докарат инфаркт. Той се обърна към брат си. - Моля ти се, - тихо започна да говори. - върни ме обратно там, където ме намери. Не мога повече. Едната е …

Аша беше под душа известно време. Забеляза обаче, че пяната ѝ е синя, нещо необичайно. Тя опита да я отмие от тялото си и с ужас установи, че не се измива. Какво се случваше, по дяволите?! Принцесата се паникьоса и още п…

- Натаниел дойде да ни съобщи, че си изчезнал. Може все още да е тук, очаквайки новини. - изрече Силиа. - Сандреа по-късно ще го потърси.

Афсол въздъхна. - Никой няма вина. - отвърна той. - Ще трябва да докладвам на Братството.

- Разбира се. - усмихна се Елвира. - Беше ужасно да знам, че си изчезнал и може да имам известна вина за това.

Афсол изсъска от болка, но вдигна ръка и прегърна Елвира колкото можа. - Радвам се, че успях... да се върна. - изрече той, сетне се усмихна. - Благодаря ти, че дойде.

Елвира дойде до замъка и Джой ѝ позволи да влезе вътре. Обясни ѝ, че са се събрали във всекидневната и жената с бързи крачки се запъти натам. Очите ѝ се разшириха от изненада, когато видя Афсол. По лицето му имаше рани, …

- Надявам се. Не бива да изпуска едно нещо. - многозначително се усмихна Силиа. Беше сложила пигмент от еритоско индиго в пяната за баня на Аша. Проклетницата само трябваше да се изкъпе, за да стане цялата синя.

- Чака Елвира. - отвърна Сандреа вместо него. - Тя дали ще дойде?

Силиа тъкмо се връщаше от стаята на Аша, когато чу гласовете на Афсол и Сандреа. Тя реши да отиде при тях. - Защо си станал?

- Да са ме изнасилили? - Афсол завъртя глава към брат си и мигом съжали. - Слава богу, не. Гърбът ми неприятно опира в канапето, раните болят.

Сандреа сбърчи вежди. - Некомфортно ти е да седиш? - тихо изрече той. - Онези хора да не би да са...

Афсол извъртя очи. Уискито беше толкова близо, но и толкова далеч. Не беше пил от близо месец, не му ли се полагаше глътка поне? - Принципно не бива да приемам заповеди от робиня, но добре. - въздъхна той. - Дано Елвира …

- Божества. - въздъхна Сандреа. След като стигнаха до всекидневната, той помогна на Афсол да седне в едно от креслата. - Никакъв алкохол. - отсече принцът. - Мели забрани.

- Не. - отвърна принцът. - Ако съм здрав... онези трите ще ме съсипят.

Сандреа въздъхна и помогна на Афсол да се преоблече. Изобщо не го разбираше. Трябваше да остави раните да заздравеят и тялото му да си почине, но отказваше. След като го преоблече, го подхвана и започна да го води към вс…