Търсене

- Нищо особено не се е случило. - невъзмутимо отвърна другата лисица, настанявайки се на един стол в трапезарията. - Посетих Валдора и смятах, че ще искаш да чуеш как е минало.

Нана се сепна, внезапно виждайки Юки в къщата си. Лисицата си отдъхна, поне не беше с клиент в този момент. - Нещо станало ли е? - притесни се тя. Обикновено Юки не се появяваше така изневиделица.

Юки използва кристала си за телепортация, за да стигне до дома на Нана. Лисицата директно се телепортира вътре, не смяташе, че другата би имала нещо против.

Нана взе листа, макар че нямаше никакъв интерес да посещава дома на този мъж, стига да си спазеше обещанието и да ѝ изпратеше награда. - Радвам се, че се намерихте. За мен беше удоволствие. - изпрати ги тя, наблюдавайки …

Мирта наведе глава, но не каза нищо. Баща ѝ не изглеждаше в особено добро настроение, вероятно щом се приберяха, щеше да я накаже, или да се скара отново с майка ѝ.

- Да и ти на мене, айде сега стига лиготии и да си ходим. - побърза да я отдръпне от себе си Зед. - Благодаря ти маце, ако все пак размислиш за другата работа, винаги ще се радвам да ме повикаш, ей туй ми е адреса. - той…

- Татко? - в захлас извика Мирта и се приближи до Зед. - Много ми липсваше. - тя понечи да го прегърне.

Нана продължи да се усмихва приветливо. Надяваше се да получи добра награда за Мирта. Тя се върна вътре и повика момиченцето. Не след дълго и детето се показа на вратата.

Зед прокле късмета си, че на всичкото отгоре нямаше и пари, проклетият Сантяго пак беше му спрял джобните, наистина не се държеше честно. "Някой ден ще си го получиш като организацията стане моя, тъпи ми братко." Мечтаеш…

Нана присви очи. Мъжът не изглеждаше толкова зле, но никак не ѝ харесваше как се изразява, нито как се държи. "Как ли пък не!" Помисли си лисицата. - Съжалявам, но не Ви познавам, така че ще се наложи да откажа на щедрот…

- Ами да, не си ли личи, на мене се е метнала такава хубава. - намигна ѝ отново Зед. - Тъпата ми жена не е яла бой скоро, ще я науча аз нея като се прибера. Ако е тука малката, кажи ѝ че съм дошъл да я взема, пък преди д…

- Взела съм Ви... Мирта е Ваша дъщеря? - изненадано отвърна Нана с въпрос на свой ред. Действително, този мъж отговаряше на описанието на момиченцето. - Простете, намерих я да се скита съвсем сама на кея, не беше добра и…

Зед намигна на красавицата. - Добре си дошла да провериш, страхотна красавице. - усмихна се той. - Но преди това, дойдох понеже си ми взела дъщерята.

Нана направи гримаса. Някакъв психично болен ли беше открил дома ѝ?! Само това ѝ липсваше. - Простете, но не Ви познавам, така че не мога да преценя дали наистина сте "много як пич", както твърдите. - тихо се засмя лисиц…

Зед се опули, когато видя каква красавица беше приютила дъщеря му. "Еми можеш, ако ти ми станеш жена, вместо онази моята скочубра..." Помисли си той, сетне се ухили насреща ѝ. - Здрасти маце, аз съм много якият пич Зед и…

Нана отиде да отвори и се изненада, когато видя съвсем непознат човек на прага си. Лисицата премигна с очи. - Мога ли да Ви помогна с нещо? - попита тя.

Зед въздъхна. Беше му писнало от простотиите на жена му. Толкова ли нямаше акъл в главата, че да остави Мирта насред пристанището?! Добре, че минувачи бяха я видяли да тръгва с някаква жена и го упътиха до дома ѝ. Той се…

Нана също се усмихна. - Добре съм, не се тревожи, хайде да се върнем вътре. Не се притеснявай, Крисчън не е лош човек. - отвърна тя. "Сега вече ще ми наемеш слуги, нещастник, ще ми платиш за всичко, което стори." Мислеше…

Мирта се приближи до Нана и се усмихна. - Добре ли си, како Нана? - попита момиченцето.

Крисчън определено не хареса отговора на проклетата лисица, а и знаеше, че го прави нарочно, защото осъзнаваше, че няма да посмее да противоречи на Селесте. - Добре. Някой друг път тогава. - сухо отвърна той и се обърна,…

Лисицата видя златна възможност. Ей сега щеше да види този. Тя се дръпна назад и се престори на уплашена. - Не мога сега. - отсече студено тя. - По-добре да е някой друг път.

Крисчън въздъхна. Знаеше, че в момента не изглежда като някой, на когото може да се има доверие, но никак не желаеше да оставя Селесте в лапите на лисицата. Сега се държеше добре, но нямаше как да предположи какво ще ѝ с…

Мирта се отскубна от ръцете на мъжа и се дръпна назад като попарена. - Не. Чичо казва да не говоря с непознати, няма да дойда! - отсече тя.

- Радвам се. - усмихна се Крисчън. - Аз съм добър приятел на... кака Нана. Искаш ли да дойдеш с мен, тя вероятно е уморена и иска да си почине.

Чувайки, че тона на мъжа се смекчи, Мирта постепенно се успокои и спря да плаче. - Наистина ли? Кака Нана е добра, тя много ми помогна. - отвърна тя, бършейки сълзите си.