Търсене

Аша опита да отблъсне Силас. - Ти луд ли си? Не може! Не още.

- Сега ще се забавлявам и с тебе, защото честно казано, това бельо доста ме изкушава. Силас побърза да свали дрехите си, пенисът му вече ясно се възбуждаше. Той се приближи до леглото и избута Аша да легне. Нощницата или…

Жената отново въздъхна. - Не, разбира се. Не може ли да си купя нещо хубаво за себе си?

Силас скръсти ръце. - Готово. Забавлявах се с нея и я бутнах от една от скалите. Стоях там да се уверя, че няма да стане и да тръгне, защото не ми се струваше особено високо. Мъртва е. - отвърна мъжът и се намръщи. - Куп…

Аша въздъхна. - Остави това, купих си го наскоро. - отвърна тя. - Е, какво стана с Ейда?

Силас се прибра в замъка и отиде да потърси Аша. Влезе в стаята ѝ и се изненада. Тая какво беше облякла? - Какво е това, ненормалнице? За кого обличаш подобни дрехи? И дори нямаш бельо.

Силас стисна Ейда силно за ръката и я задърпа към изхода на замъка. - Върви, проклетнице. Време е да се прибереш в Милбърн. Той не подозираше, че тя знаеше, че ще я убие. Не че имаше и особено значение.

След като обядът приключи, Афсол заповяда на Джой да почисти, а той се оттегли. Не виждаше за нужно да изпраща Ейда заедно с Аша и Силас.

Ейда поклати глава. "Нямам нужда от нищо. Много благодаря за гостоприемството!", написа тя. Наистина беше благодарна. Тези непознати хора ѝ показваха повече човечност от онези двамата. Жената започна да се храни и без то…

- Добре. Ако имаш нужда от нещо преди да заминеш, Ейда, кажи. Ще ти помогнем, както можем.

- Няма да е сама. - изрече Силас, видимо по-спокоен. - С малкото ми останали пари успях да ѝ наема бодигард. Ще се увери, че ще се прибере безопасно.

Афсол въздъхна. - Разбирам. Няма да се опитвам да те спра, но сигурни ли сте, че може да пътува сама?

Ейда се усмихна. Това не беше истината, разбира се. Тя бавно погледна Аша, която изглеждаше сякаш е разстроена, но Ейда знаеше, че това не е така. Тя погледна и Силас, който изглеждаше леко изнервен. Бяха ѝ паднали в ръц…

Афсол се учуди. - Защо? - обърна се той към Ейда.

- Ейда ни съобщи, че смята да се върне в Милбърн. - отвърна с тих глас принцесата и погледна към Ейда.

- Има ли нещо, Аша? - попита Афсол. Едва ли беше разстроена от това, че Сандреа отсъстваше.

Всички се хранеха, само Аша чоплеше в чинията си нарочно. Трябваше да изглежда разстроена от факта, че милата ѝ повереница бе решила да си върви.

- Не слагай за Сандреа, Джой, няма да го има днес. - изрече Афсол и си наля чаша вино.

Аша присви очи и стрелна поглед към Афсол. Ако Ейда му беше казала, той нямаше да е толкова спокоен. Силас седна от другата страна на масата и Джой започна да сервира обяда.

Ейда поклати глава. Добре че бе откъснала страниците от тефтера след разговора си с Джой. "Тъкмо дойдох.", написа тя и се усмихна.

Аша и Силас дойдоха в трапезарията и Аша се изненада да види проклетницата Ейда в компанията на Афсол. Беше ли говорила с него? - Здравейте. - изрече тя и се настани веднага до Ейда, сетне се доближи до ухото ѝ. - Каза л…

Афсол слезе в трапезарията и поздрави Ейда. Сандреа трябваше да замине за кратко.

Ейда се усмихна и прегърна Джой. Харесваше тази жена. "Благодаря!", написа ѝ в тефтера си, след което излезе от кухнята и отиде в трапезарията, след което се настани на един от столовете.

- Добре, добре. - изрече Джой. - Бъркай яденето, докато се върна. Робинята въздъхна и взе опакованото нещо от ръцете на Ейда, сетне излезе от кухнята и отиде в стаята си. Скри кутията из дрехите си, сетне в книгата, коят…

"Благодаря!", написа Ейда и се усмихна. "Върви да го скриеш в стаята си. И не го забравяй!"