Търсене

Лилит се засмя. "Разбира се. Това заслужават всички мъже с пениси четири сантиметра. Подобно отношение трябва да заслужават и пълни дървета в леглото, но уви.", сви рамене Лилит.

Каво си изкара пръстите и прай среден пръст на курвата. - Але курво на тебе ше ти вкарам чепа си в анала ве. - зверски каза Каво и игра гол казачок със звънчетата и прайха макарена.

Мари махна с ръка. - Няма значение, няма значение. - засмя се тя. - Дойдох тук, за да се запозная с тях, - тя отново вдигна ръка и посочи Беатрис и Крисчън. - на приема на майка ми са поставили идиота Пейтън на мястото м…

Евдемия побърза да се отдръпне преди тези червеи да са докоснали тялото ѝ. - Вземи си ги и си ги наври в широкия задник, Свиньо тъпа. - извика жената.

Лилит сбърчи вежди. "Съжалявам, не съм чувала за нея. Това е нормално, аз не съм от там, пък и не съм толкова запозната с благородническото съсловие в Кросфайър Муунлайт."

Кончо прай мощна елфова магия на курвата на главата да валят сексиви червеи и да и пеят о курво проста си като чукар ве курво клякай да обслужиш Каво ве курво.

- Така е! - жизнерадоство възкликна Мари. - Аз съм дъщеря на небезизвестната лейди Мадисън Кнов!

Лилит също се усмихна. "Аз съм Лилит.", отвърна жената. "Предполагам си от южното кралство."

Мари се обърна към тази червенокоса жена, онова момиче, Катрин ѝ беше казала, че е организаторката. - Здравей, радвам се да се запознаем. Аз съм Мари! А ти? - приветливо се усмихна момичето.

Лилит забеляза непознатото момиче, което се намираше край Крисчън и Беатрис и реши да разбере коя е. Изглеждаше доста по-ведра и разчупена от онова Дърво Силиа. "Здравейте. Кое е това прекрасно момиче?"

На чернокосият мъж започваше да му се завива свят от превъзбуденото поведение на дъщерята на лейди Кнов, но в крайна сметка се засмя и кимна.

Беатрис се засмя тихо. - Бих се радвала да нарека приятел всеки, който забелязва истинската същност на онова нищожество.

Мари се усмихна. - Хм. Не знам, но след като сте достатъчно смели да се опълчите срещу Пейтън Клемингс, значи вече официално сме приятели! Йей! - възкликна младата жена и плесна с ръце.

Юки извъртя очи отново, наблюдавайки малоумния наемен убиец. Естествено, че нямаше да прозре толкова елементарно нещо. Човеците наистина бяха доста тъпи. Тя си наля още амброзия. Трябваше да измисли как да се отърве от А…

Силиа се усмихна. - Дано казваш истината. - изрече тя.

Афсол въздъхна. Силиа имаше право. - Не, няма да се повтори. - отвърна той.

Крисчън постави ръка на гърдите си и видимо въздъхна. - Съжалявам, нямам нищо против... модните ви възгледи, просто ми напомнихте за някого. - отвърна той.

Силиа скръсти ръце. - Смяташ ли отново да се държиш невъзпитано и да гониш Крис и мен от там?

- Съжалявам, прекалих. - отвърна принцът. - Смяташ ли да се върнеш в замъка?

Мари наклони въпросително глава настрани. - А! Гледаш ушите, нали? Спокойно, - изкикоти се тя, сетне се присегна и с едно движение откачи едното от тях, протягайки дланта си. - Ето, виж, фибата е тук. Не са истински. Про…

Силиа се възмути. - Благодаря, нямах нужда от тази така важна информация. - отвърна принцесата.

Напомнянето накара Крисчън да се загледа по-обстойно в младата жена, забелязвайки странните котешки уши, той отстъпи крачка назад. Не можеше да се случва отново. От всички сирачета, как бе могла лейди Кнов да намери точн…

Мари се засмя още по-силно. - Да ме е оскърбил, не не изобщо не, пълен абсурд. Отдавна знам що за идиот е, но беше прекалено богат за да посмея да се правя на интересна. Все пак, аз съм осиновена, колкото и да уважават м…

Афсол се засмя. - Елвира наистина ли е помислила това? - продължи да говори на ефоски той. - Наистина, нищо ми няма физически, още съм напълно способен да си го вдигна само от гледка на голо женско тяло. - отвърна той, с…

- Значи Вие сте дъщерята, която дамата спомена. - отвърна Крисчън. - Ако лорд Клемингс е оскърбил и вас, можете да бъдете спокойна. Вероятно не би посмял да го стори повече.