Парти организирано от Лилит

Мари се засмя още по-силно.
- Да ме е оскърбил, не не изобщо не, пълен абсурд. Отдавна знам що за идиот е, но беше прекалено богат за да посмея да се правя на интересна. Все пак, аз съм осиновена, колкото и да уважават майка ми, знам си какво говорят, когато се обърнем. - отвърна тя.

Напомнянето накара Крисчън да се загледа по-обстойно в младата жена, забелязвайки странните котешки уши, той отстъпи крачка назад. Не можеше да се случва отново. От всички сирачета, как бе могла лейди Кнов да намери точно такова?!

Силиа се възмути.
- Благодаря, нямах нужда от тази така важна информация. - отвърна принцесата.

Мари наклони въпросително глава настрани.
- А! Гледаш ушите, нали? Спокойно, - изкикоти се тя, сетне се присегна и с едно движение откачи едното от тях, протягайки дланта си. - Ето, виж, фибата е тук. Не са истински. Просто ми харесва да се обличам като котка. Забавно е! - продължи да се смее тя, закачайки котешкото ухо обратно за косата си.

- Съжалявам, прекалих. - отвърна принцът. - Смяташ ли да се върнеш в замъка?

Силиа скръсти ръце.
- Смяташ ли отново да се държиш невъзпитано и да гониш Крис и мен от там?

Крисчън постави ръка на гърдите си и видимо въздъхна.
- Съжалявам, нямам нищо против... модните ви възгледи, просто ми напомнихте за някого. - отвърна той.

Афсол въздъхна. Силиа имаше право.
- Не, няма да се повтори. - отвърна той.

Силиа се усмихна.
- Дано казваш истината. - изрече тя.

Юки извъртя очи отново, наблюдавайки малоумния наемен убиец. Естествено, че нямаше да прозре толкова елементарно нещо. Човеците наистина бяха доста тъпи. Тя си наля още амброзия. Трябваше да измисли как да се отърве от Алиса и Ято.

Мари се усмихна.
- Хм. Не знам, но след като сте достатъчно смели да се опълчите срещу Пейтън Клемингс, значи вече официално сме приятели! Йей! - възкликна младата жена и плесна с ръце.

Беатрис се засмя тихо.
- Бих се радвала да нарека приятел всеки, който забелязва истинската същност на онова нищожество.

На чернокосият мъж започваше да му се завива свят от превъзбуденото поведение на дъщерята на лейди Кнов, но в крайна сметка се засмя и кимна.

Лилит забеляза непознатото момиче, което се намираше край Крисчън и Беатрис и реши да разбере коя е. Изглеждаше доста по-ведра и разчупена от онова Дърво Силиа.
"Здравейте. Кое е това прекрасно момиче?"

Мари се обърна към тази червенокоса жена, онова момиче, Катрин ѝ беше казала, че е организаторката.
- Здравей, радвам се да се запознаем. Аз съм Мари! А ти? - приветливо се усмихна момичето.

Лилит също се усмихна.
"Аз съм Лилит.", отвърна жената. "Предполагам си от южното кралство."

- Така е! - жизнерадоство възкликна Мари. - Аз съм дъщеря на небезизвестната лейди Мадисън Кнов!

Кончо прай мощна елфова магия на курвата на главата да валят сексиви червеи и да и пеят о курво проста си като чукар ве курво клякай да обслужиш Каво ве курво.

Лилит сбърчи вежди.
"Съжалявам, не съм чувала за нея. Това е нормално, аз не съм от там, пък и не съм толкова запозната с благородническото съсловие в Кросфайър Муунлайт."

Евдемия побърза да се отдръпне преди тези червеи да са докоснали тялото ѝ.
- Вземи си ги и си ги наври в широкия задник, Свиньо тъпа. - извика жената.