Търсене

- Отношението ви е лошо и сякаш сте твърде вманиачена по тази бира. - изрече Дейвид. - Трябва да се приспособите и към различни мнения.

Гретхен се ядоса много. - Не те разбирам от какво се оплакваш. Сам каза, че бирата ти харесва, не плащаш нищо, на всичкото отгоре отредих да се заплати на всички, които са дошли, виждайки рекламата ми. Вие наистина сте л…

Дейвид разтърка чело с ръка. - Божества... А си мислех, че животните не са нормални. - измърмори Дейвид. - Все повече се убеждавам, че тези събития стават все по-непосилни и откачени.

- Очаквам да разбирате от нещата, които са присъщи за културите ни, да. Не разбирам защо е толкова непонятна концепция. - скръсти ръце Гретхен.

- Значи дискриминирате останалите? Хубаво е да знаем, че трябва да разбираме от всичко.

- Изобщо не се държа грубо с клиентите, които разбират от изкуство! Тук обаче засега не съм срещала такива, за огромно съжаление.

- Наричам ги така, защото се държат безобразно по партитата ни. Или поне някои от тях. - отвърна Дейвид. - От онова, което научих обаче, вие май се държите така грубо с всички, не просто с приятелите си.

- Интересно. Толкова ги защитаваш, но и ти самия ги наричаш "животни". Явно не е в мен проблема, както се вижда. - извъртя очи барманката.

- А, ясно. Предполагам добро отношение към клиентите също е някаква южняшка глупост. - изрече Дейвид. - Онези животни се оказаха прави. Не знам как изобщо сте имали каквато и да е клиентела с това отношение.

- Разбира се, че не съм изобщо груба! - троснато отвърна Гретхен. - Но с некултурни и необразовани изменници на културата на севера, не виждам как по друг начин бих могла да се държа.

- Не разбирам отношението ви към клиентите. Винаги ли сте толкова груба?

Гретхен сви рамене. - Ти ми кажи, вие сте тези, които ежедневно ми се оплаквате от "студовете". - подигра се барманката.

- Не виждам нищо лошо в това. Хората непрекъснато търсят удобство, защо да не се възползваме? - недоумяваше Дейвид. - Как трябва да ходим? С кожи от одрани животни, вълнени дрехи и други подобни?

- Всички останали северни кралства предпочитат именно бира, разбира се, не светлата помия която повечето тук си поръчваха, истинска, ръчно правена, хубава, тъмна бира! - повишаваше все повече тон барманката. - Ами ти ми …

Дейвид вече разбираше Лилит и Серена за какво говореха. - Странно е северняци да предпочитат бира, но все едно. Как това, че харесваме друг алкохол, освен бира ни кара да се кланяме на някого?

Въпреки комплимента за пивото, Гретхен се намуси. - Ти чуваш ли се? Да предлагам вино?! Това е южняшка простотия, никога няма да предлагам подобни неща. Развалено грозде, голяма работа, няма грам изкуство там! Уж сме сев…

- Поръчах си бира. Предпочитам вино, но не предлагате. - отвърна Дейвид и отпи от бирата. - Хубава е.

Гретхен наля бирата в халба и я тръшна на тезгяха. - Нека да позная, и ти нямаш никаква идея какво си поръча, нали?

- Знам ли, бира. Тъмна, добре. - сви рамене Дейвид.

Гретхен чу гласа на новия "клиент" и извъртя очи. Вече не знаеше защо се надява някой тук да разбира от бира. Жената се показа из-зад бара. - Каква бира? - студено отвърна тя.

Дейвид реши да посети таверната. Беше дочул разговора на Лилит и Серена и не знаеше какво да очаква. Той влезе вътре и седна на бара. - Една бира, моля.

Гретхен махна с ръка за довиждане, сетне почна да мие халбата. "Направо хубава, за луди, които не разбират от бира - може би." Мърмореше под носа си тя.

"Може би.", сви рамене Лилит. "Благодаря за бирата, беше хубава." Жената си реши да си върви.

"Да се чуди човек тогава какво правиш тук..." Помисли си Гретхен, но не можеше да си позволи да набие и тази клиентка, така че просто въздъхна. - Не е за всеки тая работа с пиенето... - отнесено отвърна барманката.

"Сигурно, не знам.", изрече жената. "Пиенето никога не ми е било особен фаворит."