Бирарията на Гретхен

- Явно. - отвърна Гретхен. - Как хора като него могат да се разхождат свободно е непонятно за мен.

"Аз знам, че е избягал от лудницата. Може би вече не го търсят, защото ги е страх, че ще ги убие с драконите си."

- Нямам представа, но след като Еритос е кралство, в което живеят дракони, кралицата ви трябва да има начини да се справя с тях. Ако няма - значи е некомпетентна. - отсече Гретхен.

"Некомпетентна е. Да видим един ден Серена какви ще ги свърши като си върне трона.", изрече Лилит.

- Не знам. - отново сви рамене Гретхен. - Така или иначе тук моето изкуство изглежда няма да го бъде, та не смятам да се заседявам след като времето, за което платих за рекламата изтече.

"Ако беше пивоварна можеше и да се получи, с бирария не знам.", изрече Лилит.

- Съмнява ме, след като жителите имат толкова ниска култура за пиене. - незаинтересовано отвърна Гретхен.

"Харесват вино и други питиета. Наистина не знам как върви бирата по тези места.", сви рамене Лилит.

- Ами зле. - извъртя очи Гретхен. - Никой тук изглежда не разбира нищо от пиене.

"Сигурно, не знам.", изрече жената. "Пиенето никога не ми е било особен фаворит."

"Да се чуди човек тогава какво правиш тук..." Помисли си Гретхен, но не можеше да си позволи да набие и тази клиентка, така че просто въздъхна.
- Не е за всеки тая работа с пиенето... - отнесено отвърна барманката.

"Може би.", сви рамене Лилит. "Благодаря за бирата, беше хубава."
Жената си реши да си върви.

Гретхен махна с ръка за довиждане, сетне почна да мие халбата. "Направо хубава, за луди, които не разбират от бира - може би." Мърмореше под носа си тя.

Дейвид реши да посети таверната. Беше дочул разговора на Лилит и Серена и не знаеше какво да очаква. Той влезе вътре и седна на бара.
- Една бира, моля.

Гретхен чу гласа на новия "клиент" и извъртя очи. Вече не знаеше защо се надява някой тук да разбира от бира. Жената се показа из-зад бара.
- Каква бира? - студено отвърна тя.

- Знам ли, бира. Тъмна, добре. - сви рамене Дейвид.

Гретхен наля бирата в халба и я тръшна на тезгяха.
- Нека да позная, и ти нямаш никаква идея какво си поръча, нали?

- Поръчах си бира. Предпочитам вино, но не предлагате. - отвърна Дейвид и отпи от бирата. - Хубава е.

Въпреки комплимента за пивото, Гретхен се намуси.
- Ти чуваш ли се? Да предлагам вино?! Това е южняшка простотия, никога няма да предлагам подобни неща. Развалено грозде, голяма работа, няма грам изкуство там! Уж сме северняци, а се кланяме на юга.

Дейвид вече разбираше Лилит и Серена за какво говореха.
- Странно е северняци да предпочитат бира, но все едно. Как това, че харесваме друг алкохол, освен бира ни кара да се кланяме на някого?

- Всички останали северни кралства предпочитат именно бира, разбира се, не светлата помия която повечето тук си поръчваха, истинска, ръчно правена, хубава, тъмна бира! - повишаваше все повече тон барманката. - Ами ти ми кажи, предпочитате техните напитки, като гледам и модите им на обличане са доста популярни сред хората тук. На какво ти прилича?

- Не виждам нищо лошо в това. Хората непрекъснато търсят удобство, защо да не се възползваме? - недоумяваше Дейвид. - Как трябва да ходим? С кожи от одрани животни, вълнени дрехи и други подобни?

Гретхен сви рамене.
- Ти ми кажи, вие сте тези, които ежедневно ми се оплаквате от "студовете". - подигра се барманката.

- Не разбирам отношението ви към клиентите. Винаги ли сте толкова груба?

- Разбира се, че не съм изобщо груба! - троснато отвърна Гретхен. - Но с некултурни и необразовани изменници на културата на севера, не виждам как по друг начин бих могла да се държа.