Търсене

Каво киризи че мъжката курва нещо са активира и са изплаши да не доязди да му го бутне. Каво игра тихо казачок с кончо и Курвито ама не пирпили.

- Повярвай ми, аз бих искала да науча същото, но уви, всеки път когато опитам, той просто се крие и бяга. Така или иначе нямам нищо против да страни от мен, и без това е изключително луд.

Крисчън се изсмя с глас. - Наистина не разбирам защо след като това е сред страховете му, продължава да се държи по този начин с теб.

Юки изцъка с език. - Добре знаеш, че коняря не се страхува от смъртта. Има други страхове по отношение на мен, но мога да те уверя, че не съм толкова луда.

- То няма и нужда да я познаваме. Дано не реши да се мъкне по партитата ни. - изрече Елвира. - Нека си седи в замъка, на никого не е притрябвала.

- Дори и Каво? - засмя се Крисчън.

Лилит сви рамене. "Вероятно е прието. Нито са го потърсили от лудницата, нито са го арестували за подобно нещо.", отвърна тя.

- Вината за въпросните случки е изцяло твоя. - сви рамене лисицата. - Нямам намерение да убивам никой, който е значим за това кралство, прекалено комфортно ми е да живея тук.

- По тези земи прието ли е да се държиш така? В Милбърн щяха да го съдят. - изрече Аша.

- Това не мога да кажа, още не я познаваме напълно. - изрече Катрин.

- След някои определени случки с твое участие, признавам че е сред притесненията ми. - отвърна наемният убиец.

- Разбира се, как да е нямала. - изсмя се Елвира. - Ясна ми е като бял ден. Търси пари и защита, иначе не би се съгласила на подобно нещо.

- Предположих. - извъртя очи лисицата. - След като установихме това, можеш да престанеш. Обещавам, няма да убивам тъпите ти приятели, ако това те притеснява.

- Дойдох да ти лазя по нервите с дудненето си. - отвърна Крисчън, тихо смеейки се.

- Изобщо не си, но това е друга тема. - пренебрежително махна с ръка Юки. - Имаше ли да ми казваш нещо по-съществено, или просто дойде да ми лазиш по нервите с дудненето си?

- Нищо подобно. Просто не смятам, че трябва да ѝ пожелаваш подобни неща. Не я познаваме още, но щом казвате, че не е имала избор...

Елвира се засмя. - За бога, Катрин, ти също ли започна да се увличаш по нея? Трябва ли да се притеснявам? - маркизата я изгледа въпросително. - Тази за няколко дни успя да омае Афсол, сега за няма и час омая и теб.

Каво изкара тромбона и свири яко свадбаре песни за здраве на булката на брата на Силия ама малко бутурник беши той ама нищо.

- Елвира. - сръчка я Катрин. - Не бива да говориш подобни неща.

- Просто исках да се уверя. - отвърна Крисчън. - Смятам, че вече съм наясно на какво си способна.

Елвира се изсмя, когато видя Каво. - Трябваше за него да я омъжат, заклевам се. Жалко, че не е принц, сигурно щеше да се случи.

Лилит забеляза Каво и въздъхна, сетне се засмя. "Ще се наложи да свикнеш. Това се случва на всяко парти, на което той присъства. Това е Каво и е ясно, че има някакви психични проблеми. По-добре не му обръщай внимание, не…

Юки сви рамене. - Мен честно казано ни най-малко не ме интересува, но предполагам си прав. - отвърна тя. - Така или иначе не разбирам защо ми скочи, нямах намерение да убивам този принц, просто исках да се пробвам да пол…

Очите на Аша се разшириха като палачинки. - Какво... какво прави онзи човек? - жената трябваше да се преструва, едва се сдържаше да не се разсмее.

Елвира въздъхна. - Времето ще покаже, Силиа.