Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Лисицата извъртя очи.
- Териториите на тези идиоти не са ми приоритет, просто исках да видя дали ще се вържат без да се налага да полагам усилия. - невъзмутимо изрече тя. - Съветвам те да си държиш езика зад зъбите, ти нямаш нито територии, нито титли, опасявам се че никой няма да те търси, ако вземеш да изчезнеш.

"Такава ли била работата?", изрече Лилит. "Странно как се е съгласил на това, но вече е без значение, предполагам."

- Не говори, така, милият ми шеф ще ме потърси... евентуално. - засмя се той.

- Той е в същото положение като теб, така че на никой, който има значение, не му пука за вас двамата. - сви рамене Юки. - Така или иначе и двамата имате навик често да посягате на животите си.

Аша кимна.
- Така е. Няма връщане назад вече. - отвърна тихо тя.

Елвира се замисли.
- Абе, нали Каво също все си търси булка? Защо не дадохме тази на него? Вярно, нищо нямаше да постигне с малкия си план, но щеше да има подобаващ съпруг. - изрече маркизата.

- Не съм съгласен. Ако не бяхме ние, на всички ви щеше да ви се налага да вършите доста повече работа.

- Елвира, разбирам, че я мразиш, но не бива да ѝ пожелаваш подобно нещо.

- Робите ли имаш предвид? Честно казано, само заради този "роб", с който се сдобих заслужавате да набуча главите ви на кол на входа на южното кралство. Спасява ви единствено това, че нямаше как да подозирате за истинската му същност и факта, че съм щедра и добра. - лисицата натърти на последните си думи.

- О, напротив. - изрече маркизата. - Даже бих я изпепелила с Амалтея, но това много ще нарани Афсол. Втора негова съпруга ще загине.

Лилит забеляза другите непознати с тази жена.
"А тези кои са?"

- Честно казано, ако това е щедрата ти и добра същност, не бих искал да си представям какво би било, ако по някаква случайност не беше такава. - през смях отвърна Крисчън. - Остави горкия Афсол намира, семейството им няма нужда от повече проблеми.

Аша се усмихна отново.
- Това е Силас, мой първи братовчед, а момичето до него е Ейда, наша повереница. - отвърна Аша.

- Не осъзнавах, че "горкия Афсол" толкова много ти е на сърце, ще се постарая да го запомня за следващия път, когато решиш да ми се правиш на интересен. - невъзмутимо отвърна Юки.

"Повереница?", учуди се Лилит.

- Да. - изрече Аша и се престори на тъжна. - Преди години я сполетя ужасна трагедия и татко ми позволи да я взема под крилото си. От тогава тя е наша повереница.

Крисчън поклати глава.
- Не бих казал, че сме особено близки, нито че разбирам защо изведнъж пристигна покана за сватбата му с напълно непозната жена, но отдавна съм свикнал да не се удивявам твърде много на поведението на кралските особи. Уви, животите им често се стичат по подобен начин.

- Божества, това е пълен ужас. - въздъхна Елвира. - За съжаление, не е кошмар, от който да се събудя на другата сутрин.

Силиа въздъхна тежко.
- Знам, че изглежда като твърде много време, но ще бъде само за година, Елвира. Тогава тази ще се разкара и с Афсол отново ще можете да бъдете заедно.

- Не и ако срещнат мен преди това. - злокобно се засмя лисицата.