Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

- Да. - изрече Аша и се престори на тъжна. - Преди години я сполетя ужасна трагедия и татко ми позволи да я взема под крилото си. От тогава тя е наша повереница.

Крисчън поклати глава.
- Не бих казал, че сме особено близки, нито че разбирам защо изведнъж пристигна покана за сватбата му с напълно непозната жена, но отдавна съм свикнал да не се удивявам твърде много на поведението на кралските особи. Уви, животите им често се стичат по подобен начин.

- Божества, това е пълен ужас. - въздъхна Елвира. - За съжаление, не е кошмар, от който да се събудя на другата сутрин.

Силиа въздъхна тежко.
- Знам, че изглежда като твърде много време, но ще бъде само за година, Елвира. Тогава тази ще се разкара и с Афсол отново ще можете да бъдете заедно.

- Не и ако срещнат мен преди това. - злокобно се засмя лисицата.

- Отново те умолявам да се спреш. Не смяташ ли, че ще стане неловко по тези събирания, ако се превърнеш в причината за смъртта на някой от тях?

- А кое те кара да мислиш, че ще искам да продължавам да бъда с него след това? - вирна вежда Елвира. - И също така, как мога да бъда сигурна, че откаченият ви баща няма да му домъкне някоя друга клета нещастница, за която да се ожени?

- Имаш право. Аз също не съм съвсем сигурна, че напълно вярвам на онова "така трябваше", което не спира да повтаря, но не можем да направим повече на този етап. - изрече Силиа. - Вярвам обаче, че нещата ще се наредят в по-добра насока.

Каво си събу гащите и си въртя яко чепарете кончо и Курвито и те прайха въртележка и си въртяха чеповете и пяха свадбени песни да си знаят булките и курвата.

Елвира въздъхна.
- Времето ще покаже, Силиа.

Очите на Аша се разшириха като палачинки.
- Какво... какво прави онзи човек? - жената трябваше да се преструва, едва се сдържаше да не се разсмее.

Юки сви рамене.
- Мен честно казано ни най-малко не ме интересува, но предполагам си прав. - отвърна тя. - Така или иначе не разбирам защо ми скочи, нямах намерение да убивам този принц, просто исках да се пробвам да получа някоя друга територия без да се налага да полагам истински усилия за това.

Лилит забеляза Каво и въздъхна, сетне се засмя.
"Ще се наложи да свикнеш. Това се случва на всяко парти, на което той присъства. Това е Каво и е ясно, че има някакви психични проблеми. По-добре не му обръщай внимание, не е като да можеш да разбереш нещата, които казва."

Елвира се изсмя, когато видя Каво.
- Трябваше за него да я омъжат, заклевам се. Жалко, че не е принц, сигурно щеше да се случи.

- Просто исках да се уверя. - отвърна Крисчън. - Смятам, че вече съм наясно на какво си способна.

- Елвира. - сръчка я Катрин. - Не бива да говориш подобни неща.

Каво изкара тромбона и свири яко свадбаре песни за здраве на булката на брата на Силия ама малко бутурник беши той ама нищо.

Елвира се засмя.
- За бога, Катрин, ти също ли започна да се увличаш по нея? Трябва ли да се притеснявам? - маркизата я изгледа въпросително. - Тази за няколко дни успя да омае Афсол, сега за няма и час омая и теб.

- Нищо подобно. Просто не смятам, че трябва да ѝ пожелаваш подобни неща. Не я познаваме още, но щом казвате, че не е имала избор...

- Изобщо не си, но това е друга тема. - пренебрежително махна с ръка Юки. - Имаше ли да ми казваш нещо по-съществено, или просто дойде да ми лазиш по нервите с дудненето си?

- Дойдох да ти лазя по нервите с дудненето си. - отвърна Крисчън, тихо смеейки се.

- Предположих. - извъртя очи лисицата. - След като установихме това, можеш да престанеш. Обещавам, няма да убивам тъпите ти приятели, ако това те притеснява.

- Разбира се, как да е нямала. - изсмя се Елвира. - Ясна ми е като бял ден. Търси пари и защита, иначе не би се съгласила на подобно нещо.

- След някои определени случки с твое участие, признавам че е сред притесненията ми. - отвърна наемният убиец.

- Това не мога да кажа, още не я познаваме напълно. - изрече Катрин.