Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Сандреа сви рамене.
- Не съм наясно. Тук не е имало много сватби, а на тази на Блейд и Конър, аз не присъствах. - изрече принцът. - Брат ми не беше сгоден, много набързо се ожениха.

На Афсол вече взе да му писва. Знаеше, че Силиа и Елвира няма да приемат тихо новината. Беше му на върха на езика да ѝ каже истината, но вече нямаше смисъл.
- Силиа, просто трябваше да се случи. Познавайки татко, той щеше да остане, докато се съглася. - въздъхна принцът. - Не искам той да е тук за дълго. Каквото и да бях сторил, тази сватба щеше да се състои.

Беатрис още повече се обърка.
- Но защо? Да не би приятелката му да е бременна? Чувала съм, че на север много държат на подобни неща.

Сандреа поклати глава.
- Не, не е бременна. Той дори не я познаваше до преди няколко дни. - отвърна принцът. - Нейното кралство е въвлечено в някакви войни, а те нямат армия и средства, с които да спечелят. Баща ми се съгласил да им помогне, ако кралят даде дъщеря си за съпруга на Афсол. Татко иска наследник, за да продължи да им помага. Това е отвратително.

Силиа въздъхна.
- Дано нямаш истински намерения да имаш дете от тази. - изрече принцесата. - И пак те питам - какво ще правиш с Елвира?

Изражението на Беатрис посърна. Вече се чувстваше неловко, че поздрави мъжа по такъв начин.
- Съжалявам. Надявам се това да не ви обижда, но вече същински се радвам, че съм родена в Кросфайър Муунлайт. Това, което казвате звучи ужасно.

- Не виждам причина да се обиждам. В Ефос никога не се е гледало с особено добро око на браковете по сметка, но татко съвсем изплиска легена, така че нищо не ме учудва. - въздъхна Сандреа.

- Наистина нямам представа, Силиа. Ще се радвам, ако остане в замъка, това поне няма да ме съсипе напълно, но тя вероятно няма да пожелае и ще я разбера. - въздъхна Афсол.

Беатрис поклати глава.
- Нямам предвид браковете по сметка изцяло, а насилственото им сключване. Бих отнела живота си, ако някой ме принуди да сторя подобно нещо. Съжалявам, не мога да го приема за нормално.

Силиа изсумтя.
- Честно, не знам какво да кажа. Иде ми да те шамаросам, но закъснях с това. - изрече тя. - Направил си грешка и то голяма, дано не ни коства много.

- То не е нормално. - изрече Сандреа. - Има нещо повече от това, което изглежда, но не мога да ви споделя.

- Няма да ви коства нищо, не се тревожи. Не бих позволил да пострадате. - изрече Афсол.

- Разбирам, предполагам и това е причината никой всъщност да не празнува. - отвърна жената. - Чудно ми беше що за празненство е това, но вече ми става ясно.

- Нямам против останалите да празнуват, но може би са толкова объркани и учудени, колкото и ние. - изрече Сандреа. - Съжалявам единствено Елвира, не изглежда като да приема добре новината.

- Елвира? Жената, с която се запознах при едно от предните си идвания тук. Защо тя би била разочарована?

- Тя беше любовница на Афсол, може би още е, не съм наясно в какви отношения ще са след тази сватба. - отвърна Сандреа.

Беатрис сви устни.
- Това звучи доста неприятно, наистина. Надявам се нещата за тях да се наредят, в противен случай, предполагам че би могъл да изменя на съпругата си, след като не я желае. - сви рамене тя.

- Не е невъзможна опция, но веднъж изневерил... - сви рамене Сандреа. - После не би имало гаранция, че няма да изневери на някоя друга жена.

- Не съм съвсем съгласна, според мен тази ситуация е доста различна от това брат ви да е просто женкар като Арус и приятелите му. - отвърна тя. - Той е поставен в ситуация без изход, след като не е щастлив и няма право на раздяла, какви други опции би имал?

- Имате право, но не съм сигурен дали той самият би сторил подобно нещо. - изрече Сандреа. - Времето ще покаже, разбира се, бих го подкрепил каквото и да реши. Цяла година в подобна ситуация е същински кошмар.