Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Афсол се влачеше след Аша, Силас и Ейда. Въобще не му се идваше на това парти. Изобщо даже не искаше да представя тези хора. Докато вървяха към покрайнините, той се молеше нещо да се случи и да го убие. Уви, стигнаха партито.
- Пак не изкарах късмет... - тихо измърмори под носа си принцът.

- Свиньо, ти си по-голяма курва от мен, обслужи си се сам или накарай тъпия си кон. Съмнявам се да има против, все пак и двамата сте пълни извратеняци.

Лисицата присви очи. Най-сетне. Тя побърза да се приближи до принца.
- Ела с мен. Трябва да говорим за нещо важно. - студено изрече тя.

Каво са пляска главата.
- Але курво аз не съм като тебе курва ве курво. Ти си много патрава курва напрао си пълен минус ве курво. - зверски каза Каво и прай знаци на курвата че ше носи човалите.

Афсол въздъхна и последва лисицата.
- Не бъркаш ли човека? Аз не изпълнявам странните ти мисии.

Евдемия се изсмя.
- Благодаря, че описа отново себе си, тъпако. При това доста добре, смея да кажа. - жената извъртя очи и се отдръпна от тая гнусна свиня.

Елвира забеляза младоженците.
- Ау, влюбените гълъбчета пристигнаха. - изрече жената. - Чудо е, че дойдоха изобщо.

След като се отдалечиха достатъчно, така че въпросната му съпруга да не ги чува, Юки скръсти ръце.
- Никого не бъркам, нито имам намерение да ти възлагам каквито и да било мисии. Единствено се чудя, след като си си търсил жена за престола, защо не дойде при мен, а си намерил някаква непозната? Знаеш, че няма да те прецакам, а единственото, което искам са територии. След като нямаш интерес към тях, щяхме да си бъдем във взаимна услуга.

Афсол въздъхна отново.
- Не съм си търсил никаква съпруга. Бях принуден да се оженя за тази.

Катрин погледна жената на Афсол и се доближи до Елвира и Силиа.
- Това ли е съпругата му? Защо се е оженил за нея?

- Конкретно за нея? - наклони глава лисицата. - Ако беше дошъл при мен, веднага щеше да я сполети несгода, всъщност, все още не е прекалено късно. Не се тревожи, баща ти ще ме хареса.

- Защото е влюбен, Катрин. - изсмя се Елвира. - Познават се от няколко дни, а толкова много се обичат, чак им завиждам.

Афсол нервно се изсмя.
- Съмнявам се. Знам каква си Юки, колкото и да не желая този нелеп брак, още повече не желая да затриеш кралството ми заради собствената си изгода.

Каво препсува простия курволък и би тъпана с кончо и Курвито играха мощен казачок.

Катрин беше учудена.
- Но как е възможно подобно нещо? Не изглеждаше като човек, който би сторил подобно нещо.

Лисицата извъртя очи.
- Нали не ти пукаше за онова място? Какво значение има какво ще стане с тези територии, щом си бил принуден да се жениш, за да ги спасяваш, заслужават ли го действително? - усмихна се тя. - Защо те трябва да живеят комфортно, докато ти страдаш? Честно ли е?

- Защото не е. Разбирам защо Елвира говори така, но между него и Аша няма любов. Има принуда от страна на бащите ни. - въздъхна Силиа. - Това е поредният кошмар.

- Териториите на Ефос не са заплашени. Аша е тази, чието кралство има нужда от помощ и средства. - отвърна Афсол. - Бащите ни са сключили уговорка и са ни сгодили без наше знание и одобрение. За съжаление, трябваше да се съглася на тази глупост.

- Не разбирам защо. - сви рамене Юки. - Интересува ли те кралството на тази непозната? Винаги можеш да им помогнеш, ако си решил, тук изкарваш добро злато. Защо не се разправиш с пречката в лицето на баща си и не завземеш териториите си обратно? - лисицата виждаше потенциал в този идиот. - Заслужава ли човек като него да управлява?

- Юки, ако желаех подобно нещо нямаше да съм тук, а в Ефос. - отвърна Афсол, въздъхвайки. - Вярно, че аз останах единствения престолонаследник на баща ми, но не мисля, че е време да управлявам.

- Звучи наистина ужасно. - въздъхна Катрин. - И моите родители искаха да ме омъжат насила, знам горе-долу какво му е.

- След като си толкова жертвоготовен и честен, не смяташ ли, че тиранин като него няма място на престола? Ако се държи така със собствената си плът и кръв, как ли би се държал с подчинените? Те заслужават ли го? - Тя вдигна пръст и го размаха пред лицето на принца. - Имаш силата да им помогнеш, както имаш силата да помогнеш и на новата си "съпруга". Защо просто не го сториш?

Елвира се засмя.
- О, не. Това е просто някакво скалъпено обяснение на голямата им любов. Само гледай какво ще се случи в близкото бъдеще - тази ще е бременна съвсем скоро. - изрече жената, а в гласа ѝ се четеше нескрита неприязън.

Афсол се засмя.
- Добър опит, Юки, но на никого не помагам, освен на сестра си. - изрече Афсол. Не желаеше да намесва Елвира повече в това. - Баща ми е този, който ще осигурява защита и средства на Милбърн, трябва към него да отправиш въпросите си.

Силиа въздъхна.
- Не бих го позволила. - изрече принцесата. - Не вярвам Афсол да е съгласен да изостави детето си, познавам го.