Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

- Дори и ден в подобна ситуация е ужасен, наистина ви съжалявам. - отвърна Беатрис.

- За съжаление, той нямаше особен избор. - въздъхна тежко Сандреа. - Бракът му би продължил доста по-кратко, ако Аша забременее, но той няма никакво намерение да я докосне. Добре че баща ни не знае това, иначе сигурно щеше да удължи времетраенето на този фарс.

- В такъв случай това не прави ли цялото нещо безсмислено? Не разбирам кому са нужни тези циркове. - отвърна Беатрис.

- Безсмислено е, но баща ни не знае за това. - отвърна Сандреа. - След година, ако нямат дете, татко ще изтегли армията си от Милбърн и ще поиска златото си обратно. Няма безплатен обяд, предполагам. Мога единствено да се надявам тези хора да спечелят войните си в рамките на тази година.

- След като са толкова бедни, защо воюват толкова? - попита Беатрис, макар и да знаеше, че мъжът няма как да ѝ отговори на този риторичен въпрос. - Някои хора наистина трябва да си премислят възможностите.

- Нямам представа дали някой не ги напада или те просто се опитват да превземат нещо, което да им донесе злато. - отвърна Сандреа. - Каквото и да е, мога само да им пожелая благополучен завършек, независимо дали го заслужават или не.

- Предполагам. - Беатрис сви рамене. - Мога само да се радвам, че Кросфайър Муунлайт не предприема подобни действия.

- Мирно кралство е, дано се задържи така. - въздъхна Сандреа. - Не ми се ще да се въвличаме в още войни. Достатъчно съм преживял, никога не завършват добре, независимо дали си победител или победен.

- Освен ако някой от север не реши да ни нападне, Кросфайър Муунлайт няма с кого да воюва. Най-южното кралство сме, всички останали в околията са много по-бедни от нас, а Шиера е влиятелно място, но престъпниците, както вероятно знаете, са доста неорганизирани, плюс това са прекалено вглъбени да се карат помежду си, доколкото съм чувала.

- Това е така, да. - изрече Сандреа. - Относно северните кралства, не съм чул да имат някакви такива намерения.

- Силно се надявам да нямат. - отвърна жената и въздъхна. Уж дойде, за да види сватбено празненство, а в момента обсъждаше политика с брата на младоженеца. - Не бих желала нищо в живота ми да се променя, освен това досадно наказание, но и то ще приключи скоро.

Каво много са изплаши завалията мъжката курва да не му го бутне в анала и до сливиците и си зе кончото и Курвито и тръгна да си прай прибирането. Кат минаваши на курвата на главата са изпърдя мощно.

- На никого не му е приятно, когато му се наложи да се сбогува с комфорта, който доскоро е имал. За съжаление, Афсол трябва пак да го изживее. - отвърна Сандреа. - Краткото заминаване на Елвира му подейства отрезвително, събраха се само за да се разделят отново.

- Честно казано, сигурна съм че вероятно си е имал причина, предвид че явно във вашето кралство насилствените бракове явно са нещо прието, но не разбирам защо е постъпил така с нея, след като твърдите че са били заедно. Ако бях на нейно място, щях да бъда доста разярена.

- И тя е, има право. - изрече Сандреа. - Не мога да споделя причината, заради която действително се съгласи на този брак, но и тя не е нищо хубаво.

- Сигурна съм. Щом брат ви не е женкар, вероятно има обяснение за случващото се. - отвърна тя.

- Ако беше женкар, едва ли щеше да дръзне да се жени. - засмя се Сандреа. - Времето ще покаже докъде ще стигне този фарс. Надявам се всичко да се размине благополучно.

- Така е, пожелавам и на вас и на него да се измъкнете от това ужасно положение скоро. - усмихна се Беатрис, сетне отиде да си налее вино.

- Дано. - въздъхна Сандреа.

Евдемия реши да си върви. Някой друг път щеше да се запознае със съпругата на Афсол. Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.