Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Беатрис извъртя очи, Арус беше приятна компания, но поведението му наистина я изтощаваше.

- С тази черна рокля нищо не празнувам. Тази сватба не е никакъв повод за празненство. - кисело отвърна принцесата.

- Знам, поне доколкото разбрах от Юки. - отвърна той. - Не съм особено сигурен какво му става на брат ти, но предполагам не е моя работа. - сви рамене мъжът.

Елвира го прекъсна:
- Да, да, знам, че си много влюбен в нея и нямаш търпение отново да се потопиш между краката ѝ. - изрече жената. - Не я карай да чака, една година имате да си създадете наследник. А кой знае, може и да решите женени да си останете.
Жената едва не изблъска с рамо тази Аша, докато минаваше покрай нея. Надяваше се боговете да я дарят с търпение.

Силиа въздъхна.
- И ние не знаем какво му става. Казва, че е нямал друг избор, а от Елвира разбрах, че преди това е отказвал да се ожени за Аша. Ще се разбере с времето, надявам се. - изрече принцесата. - Ще вървим ли? По-добре да сме в нашия замък, този на Афсол се пренасели.

- По-добре. - кимна Крисчън и последва Силиа.

Катрин реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Арус въздъхна, забелязвайки отдалечаващите се Крис и Силиа. Той подкани Далия и Беатрис да го последват и също се запъти към кораба си. Булката на Афсол беше красива, но за жалост не бе обелила и дума на повечето от гостите си. Цялата работа беше доста странна.

Афсол тежко въздъхна. Елвира все повече се разгневяваше, а това изобщо не беше добре. Не желаеше тя да стори нещо лошо в гнева си и да пострада. Той реши да се прибират. Пожела лека вечер на който бе останал и си тръгна заедно с Аша, Силас, Ейда и Сандреа.